Нереалното е да бъдеш непрекъснато с Бога и да говориш по този надут начин. Като че ли Бог ти е длъжен с нещо. "Тоя ли бе, айде да го видя как ще ме прати в ада. Мене, дето съм най-послушния му слуга. Ама и да ме прати пак има с какво да го цакам". Щеше да бъде смешно, ако не звучеше толкова гадно. Нереално е да ти пожелават нещо хубаво, а ти да гледаш изпод вежди като се блъскаш в гърдите: "я ми се разкарай с келявия си дар, аз това отдавна го имам, какво можеш да ми пожелаеш ти?"