"И да - обичам ли те, ще приема цялото ти отношение към живота. Но не като вярно или нормално, а просто като твоето отношение. Което не значи, че ще приемам и/ или одобрявам всичко, което ти правиш.
Ако носиш стари дрехи в дом за изоставени деца - и ще приемам, и ще одобрявам.
Ако даваш пари на просяците по улицата - ще приемам, но няма да одобрявам.
Ако опиташ да убиеш някого - нито ще приемам, нито ще одобрявам. "

Ами ... мога да кажа, че това е и моето отношение към любовта и приемането. Може би казано по друг начин.

"А защо всички религиозни вярвания на този свят не ги приемем като различните страни на едно зарче, примерно? Според това от коя страна го гледаме - такова и число ще видим. Само ако го отдалечим достатъчно от очите си, бихме видели, че то е нещо цяло... И тогава спорът твоето число ли е вярното или пък моето число - просто ще стане излишен. Ще разберем, че - колкото и да са ни различни числата - и ти, и аз виждаме правилно.
На едната му страна може да е християнството, на другата хиндуизмът, на третата ислямът, на четвъртата юдаизмът, на петата - будизмът, на шестата - езичеството...
Защо не?!?

Иначе - ние си мислим, че мюсулманите не познават истината, те си мислят същото за нас. И какво?
Аз си мисля, че ти не познаваш истината, ти си мислиш същото за мен. И какво?
Някой си мисли, че знае какво ще ме направи щастлива, аз си мисля, че знам какво ще направи него щастлив. И какво?
Резултатът е един: по цялата ни Земя НЯМА ни любов, ни мир... Може би защото са малцина тези, които ги имат у себе си..."

Зарчето трябва да е с мноого много страни ... докато накрая стигнем до сферичка
Разбирам този възглед, но не мога да го приема като верен.
Ако приемем, че всички религии представляват някакъв собствен и частичен поглед в/у Бога и реалността, то тогава остава проблема - как ще разрешим местата с явните противоречия ...? Те биха могли да се дължат на неточен или несъвършен поглед примерно. Което пък ще означава, че по-скоро всички религии са еднакво неточни или несъвършени, що се отнася до някакъв абсолют, до някакъв независим критерий.

Как би могла да примириш ти християнството и атеизма?
Аз не виждам как биха могли да бъдат различни страни на едно и също зарче, не ми се връзва ...
Или пък християнството и сатанизма ...

Сега ... аз мога да живея в мир с мюсюлмани, хиндуисти и атеисти. Нямам такъв проблем. Това, че те смятат, че съм заблудена относно религиозните ми вярвания както и че аз смятам, че те са заблудени относно техните - изобщо не означава, че трябва да се бием заради това ;)
Аз няма да им се сърдя ни най-малко, ако ме смятат за заблудена. В края на краищата, всеки човек в този живот има право, дори и на погрешно мнение ;)
Няма да им се сърдя, ако те се опитат да ме убедят в техните вярвания - мога да ги разбера. Те ще подходят от гледната точка на виждащите :)
А и защо да не обсъдим вярванията си и вижданията си за живота.

Аз уважавам техните вярвания и правото им на избор.
Ще се радвам, ако те уважават моите.
Пък един ден ще разберем чии са били верни
Не мисля, че това е пречка за мира ...

"Моята представа за любовта е да те попитам: ти какво мислиш, че ще те направи щастлива? А защо точно това?
И, ако мога да ти го дам - да ти го дам. Ако не мога - да си вървя мирно по пътя. Рано или късно ще срещна някого, за когото щастието ще е нещо, което аз мога да му дам. Или пък той - на мене. Но не защото някой от двама ни си мисли, че знае какво е - а защото сме се питали и знаем точно какво е. "

Но забележи, ти ще постъпиш така, тъй като това е твоята представа за любовта, това са твоите убеждения. (мисълта ми е, че в края на краищата постъпваш според убежденията си - което според мен е нормално де ;))

Иначе - горе долу и моята представа е такава.
Само дето убежденията ми включват и разсъждения от типа - истина и лъжа, черно и бяло (като под черно и бяло основно имам предвид лошо и добро), вяра в абсолютни норми и абсолютна истина ...
И поради това, че убежденията ми са такива, аз мога да предложа на хората тези виждания за живота и истината - тъй като смятам, че те са добри и верни, а и това би било естествено следствие от убежденията ми (т.е. предлагането им).
Естествено, ако някой не желае да ги приема - няма какво повече да му ги натяквам.

Това е в общи линии - опитвам се да ти обясня моята гледна точка. Надявам се, че ме разбираш.