Благодаря за отговорите

Сега ще се опитам и аз да отговоря. И аз смятам, че гаранции няма за никого. Но ако съпругът ми се влюби в някого и избере този някого пред мен, на мен при всички случаи няма да ми е много комфортно. И няма значение какво е избрал - мъж, жена или извънземно. Все ще е зле. Едно семейство няма как да оцелее, ако един от двамата обича човек извън семейсвото повече от половинката си. Този трети човек може да е мъж, може да е жена, може дори да е любимата маминка, от чиято пола момчето не може да се откъсне /макар че обичта към родителите не би трябвало да влиза в конфликт с любовта към спътника в живота, ама на практика се получава друго /... резултатът ще е все същият. А ако възникне и конфликт на интереси, при който всеки ще дърпа чергата към себе си, става съвсем зле, а на този, който е по средата между двата огъня, може доста да му се стъжни живота....
Та лично аз хич не си го представям съществуването в такъв триъгълник. Ако си поставил някого пред другия, живей си с този някой и точка. Така ги виждам нещата.

А ако знаеш предварително, че той е бисексуален - дали изобщо би се омъжила за него, колкото и да се обичате?

Ами зависи какво се разбира под бисексуалност. Ако става дума за някаква хомосексуална връзка, която е в миналото и там ще си остане е едно. Ако става дума за някаква непрекъсната потребност от нещо, което аз не мога да му дам, е съвсем друго и тогава няма смисъл да се женим, защото само ще се изтормозим.

Всъщност въпросът ми беше за това - има ли връзка между бисексуалност и полигамност.
Ти твърдиш, че при тебе няма, с което малко ме учудваш, защото все ми се струваще, че трябва да има....

Затова и те питах за омъжените бисексуални жени. За омъжените лесбийки ми е ясно и не ме учудва, че не са щастливи. Виж - за омъжените бисексуални жени ми е странно - ако са се омъжили по любов, а не по сметка /за пари, за да имат деца или просто защото им е дошло времето/, не виждам защо трябва да имат проблем.... И защо трябва да са в постоянна изневяра? Като обичаш някого, обичаш него и хич не те тегли към изневяра... Ако пък такава жена се влюби в друг /друга/ и престане да обича съпруга си, то тя има същия проблем както и една омъжена хетеросексуална жена, струва ми се. И същите пътища за неговото решаване. Може да се разведе и да заживее с новата си любов. Може да се откаже от любовта си в името на семейството. Може да изневерява на мъжа си, без да изпитва особени угризения. И може да изневерява и да се измъчва. Единствената разлика, която откривам е, че хетеросексуална жена в подобна ситуация ще се измъчва по-скоро от угризения или от срах, че мъжът й може да я разкрие. А бисексуалната излиза, че се измъчва, защото мъжът й не би приел изневерите й..... Ами странно ми се вижда това. Допускам, че има мъже, които и такива неща приемат /макар че ми се струва, че са голяма рядкост/, но да си в положение, при което щастието ти зависи от намирането на такъв рядък екземпляр, не е за завиждане според мен....

А ако при теб бисексуалността не е полигамност, допускаш ли, че при други тя може да е точно това - потребност да си и с мъж и с жена, че за някои хора това са два вида любов, които не са взаимозаменяеми и че те имат нужда и от двата едновременно? Имаш ли някакви наблюдения?

Като съм почнала да питам, да си питам всичко