В отговор на:
--------------------------------------------------------------------------------

Щом естествата са две, то те не са напълно в една Личност, това е лице, човек в който Бог обитава



--------------------------------------------------------------------------------



тогава защо ми цитирате Халкедон - "..... НЕСЛИТНО .... ДВЕТЕ ЕСТЕСТВА" !?! Изглежда тематиката наистина е сложна и за Вас.

Кейв, тук аз цитирах логиката на Несторианите, а не своята позиция.

И ти отново правиш същата грешка-приемаш терминологията на несторианите, а не тяхното разбиране за тази терминология.

В нея съединението се разбира в НРАВСТВЕН, а не в действителен смисъл.

За името на Божията Майка, още веднъж ти напомням-да, от нея е човешкото естество в Христа, но тъй като тя зачева не само естество, а ЛИЧНОСТ, то тя е Богородица.

Защото Христос не е САМО ЧОВЕК, да в Него има съвършено човешко естество, но ТОЙ е ВЪПЛЪТЕНОТО БОЖИЕ СЛОВО.

Тук идва и полемиката на тогавашния събор, защото в Христа може да се говори за човешкото, за огладняването, за умората и за всички други свойства на човека, за кръстната смърт, но той НИКОГА не може да бъде разглеждан САМО като човек.

Тук е целия велик парадокс на боговъплъщението, Христос е съвършен човек, но...не е просто човек, а въплътеното Слово.

За да не се налага повече да ти преразказвам, ти предлагам да прочетеш ИЗТОЧНИТЕ ОТЦИ на Георги Флоровски.

Като участник в икуменическото движение и човек на интелекта той не може да бъде заподозрян в прекалена пристрастност към православната идея, ако може така да се каже.

Освен това неговия подход не страда от пристрастието на нашия спор, все пак вярата не е интелектуално достижение, а смирение пред Истината.

Вместо да си преразказваме като недоучили ученици чужди уроци, след като не сме свидетели на тези събития, то нека прочетем по нещо.

Там се разглеждат главните действащи лица от онази епоха, разглеждат се техните писания и се прави един кратък коментар.

Несторий не е идеен източник, а само преносител на идеята на уважавания Теодор Мопсуетски, който написва обширна книга на тази тема.

За жалост Несторий става константинополски патриарх, и още нещо.

Още в началото той заявява пред императора и събралия се народ, че ще очисти Църквата от еретиците...

По негово настояване влизат в действие редица написани, но неизползвани срещу македониани, ариани и други еретици закони.

И преди него има ревностни и благочестиви патриарси, но те знаят колко дълбок удар е нанесло арианството на Църквата, колко е важно тези възникнали рани да бъдат решени повече с търпение и компромиси, отколкото с насилие.

И може да се досетите в контекста на тези събития как реагира той на обвиненията на редица свои пасоми, че публично проповядва ерес.

Както и да е, мнозина днешни историци, даже църковни в желанието си да се освободят от каквито и да било обвинения в ненаучност, в пристрастност просто застават на страната на еретиците и против всякаква проява на догматичност от страна на Църквата.

Нормално е вие да се подведете по тази логика.

Главната идея на Теодор Мопсуетски е да се издигне един героичен и логичен образ на Христовото въплъщение, за него човешкото естество не просто е съвършено в Христа.

Така казват и православните тогава.

За него съединението е нравствено, Христос се ражда като обикновен човек с необикновени и непознати за друг човек на света благодатни дарове. Те са му дарувани по предведение от Бог, и той ги развива постепенно, в подвига. Така той постепенно нравствено почти напълно се съединява с Бог Слово, обитаващ в него като в храм...

И Бог за тези му заслуги го издига несравнено повече от всяка твар.

С други думи, в Христа човешката природа се съединява с Бога волево, съчувства на Бога, подчинява се на Бога, предава се изцяло и несравнено повече от всяка твар на Него, но не се съединява по същество в една Личност.

Именно тук е разликата между Несториевото лице и православното Личност.

Двете са близки или даже еднакви като понятие, но лице несторианите разбират повече като външен изглед на Христа.

Тедор Мопсуетски дебело подчертава, че изразът словото стана плът в никакъв случай не може да се възприема буквално. Той изразява външния изглед според него на това събитие, а не действителност.

Особено важен за вас трябва да е факта, че Несториевата ерес е много близка до тази на Пелагий като идейно съдържание.

А пък като протестант вие във всички случай изповядвате едно крайно продължение на августиновото становище.

Човекът Христос постига чрез тези си заслуги не само своето спасение и съединение с Бог според Теодор, той се простира дотам да заслужи и нашето спасение.

Оттук вече обяснението на св. Павел и св. Атанасий за изкуплението, и най вече за обожението, или преобразяването на чрез Св. Дух просто се губи и на практика изчезва при Несторий.

Книга на Хераклид е псевдонима, под който се разпространява личната апология на Несторий, написана от него малко преди неговата смърт в заточението му.

Тя проследява и спора с монофизитството.

Намерена в библиотеката на Несторианския патриах в Кюрдистан, и по нейното съдържание по израза на съвременни католически и православни автори може да се съди, че Несторий все пак е осъден справедливо.

Да, наистина в средновековието несторианите развиват огромна мисионерска дейност на изток, но милионите християни за който вие говорите са различни видове монофизити или общности под юрисдикцията на един или друг монофизитски патриарх.

Днес остатъкът от тях е на територията на Кюрдистан , но те трябва да се различават от монофизитите в Ирак, Иран, Сирия, Индия, Египет, Етиопия, Армения.

Несторианите по данните на един богословски справочник преди отпреди 20 години наброяват няколко десетки хиляди човека, докато монофизитите са 25 млн. още тогава.

Сега последните са още повече, имайки впредвид бурния растеж на населението по тези страни. Те наистина имат сериозна богословска школа, особено в Египет. По външен вид не се различават почти от православните, даже сами мнозинството от тях ни считат за единоверни поради еднаквата култура.

Съвсем различна е несторианската църква, чийто храмове са почти без иконопис, с животински жертвоприношения по подобие на юдейството, с различна архитектура и т.н.

Данните за мисията на тогавашния архимандрит Пимен в Урмия са много интересни, той по късно става епископ Вверейски ако не се лъжа и става и свещеномъченик при комунизма.