Казах, че съм се разочаровал от рапа. Ако в рап-песните се пееха най-вече дълбокомъдрени думи от рода на "ден гиди, ден-гиди . . .", то иди-дойди. Но когато се пеят цинизми, и то от най-висок клас, то вече ми става противно.

Моята починала баба, без да разбира и дума от английският, ме питаше учудено за рап-песните: Защо тия хора се карат когато пеят - уж пеят, а пък се карат?
Разбира се не цитирам, но смисълът беше тоя.

Във всеки случай, ако музиката не ни направи луди, то някои текстове, приемайки ги за нормални, поставя под съмнение нормалността на приелият ги:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от TRl на 18.04.03 09:10.