Ами днес ходихме на трето вливане, махнаха й абокада, и утре - според обстоятелствата, ако вече се храни нормално (тя засега хапва по една четвъртинка от пастетче, от по-големите кутии, сутрин и вечер, пие вода също), няма да правим повече вливания, а ще останем само на мускулни - антибиотик, витамини, мога и аз да й ги правя. Дано да върви така котенцето, вече си ходи по къщата, качва се по креватите, вечер се гушка при мен с мъркане на познатото си място, лиже си коремчето, чисти раната, но слава Богу, не си дърпа конците.
Дано да вървим добре. Много се изморих, вече не викам хора да ми помагат с носенето, щото тя е само 3 кила, сама я свалям, сама я качвам, търся такси - и нататък, и насам. Като я докарам, отдъхвам си, понякога се просвам и заспивам час-два след това.
Бреййй, да ви кажа, това следоперационния период, специално в Амивет, много държат на него, и ако е по-тежка операцията, както при нас, или съм свидетел, на някакви тежки костни операции, с пирони и планки, животинките още 5-6 дни ходят на следоперационен контрол, с вливания и други инжекции.
Така че, тежките операции са - два-три часа чакане и треперене, след това няколко часа ужасното излизане от упойката, но най-лошото май са следващите дни, докато се съвземе животното. Ей на, моята, едва днес, на 3-я ден, мога да кажа, че се държи малко по-нормално вече, по-старому.
И пак си треперкам, щото Аминков ми рече, че при тежки операции критичният период е между 3-я и 5-я ден.
Уфффф....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите