Към полунощ е, а още ми треперят ръцете от умора и страхове. Днес водих Козета - майката на летеца, на операция на млечните жлези. Голям страх брах, щото нали е старичка, представях си страшни картини - и по време, и след операцията, впрочем, още не е минала опасността, от операцията минаха10 часа, но се надявам всичко да е добре.
Много съм доволна от Амивет - доц. Аминков. Това коте както го оперираха, за мен в Пирогов са се грижили хайде, да не е по-малко, ама почти толкова.
Слагаха му инжекция за премедитация, за отпускане, после самата анестезия постепенно, на няколко пъти. Не съм надниквала в други операционни, ама имам ужасен спомен от преди 5 години от клиниката на Бачо Киро май - как ми сложиха котето на едно тенекиено някакво високо легло, и нищо друго не видях наоколо.
Душата Козета, след като се отпусна от упойката, я занесоха на кислороден апарат, подаваха й кислород по време на операцията, също имаше непрекъснат мониторен контрол на сърцето, на 10-тата минута от операцията получила екстрасистоли, овладяли ги само с половин доза от каквото там трябва. Много дълго я оперираха, между час и половина и два, стори ми се вечност. Останах там после около час да минат първите ужасни признаци, като ги отпуска упойката - тремори разни, вдървявания, вцепенявания и други ужасии. Заведох си я в къщи, отпървом не можеше даже да стане, после започна да се кандилка, и сега вече си ходи по къщата, ръмжи отвреме навреме и е доста уплашена и агресивна, но си е заспала кротко сега. Бяха ме подготвили при силни болки, от които да вие, като минава упойката, да бия аналгин, но не се наложи, нямаше такива.
Утре я водя на контролен преглед и да видят шева, всички марли, памуци и бинтове бяха свалени от нея, но пък засега не дърпа конци, може би ще караме без ризичка.
Махнаха й цялата лява редичка от жлезите, плюс двата лимфни възела - горе и долу, дори доцента успя да почисти и съседната долна жлезица, и да махне и там долния възел, дето му викат ингвинален, той бил най-важния.
Взеха хистология, ще видим резултата.
Да, покрай Амивет сме включени в една европейска програма, на Института по имунология на БАН и холандски партньори, взимаме едно лекарство имуностимулатор, за спиране на растежа на туморите. Ще го взимаме един месец и после ще видим, дали трябва да се реже и от другата страна.
Ей сега отидох да проверя как е животното, че непрекъснато ме гони страх как ли е - легнала си е на моята възглавница, любима поза и като ме види приплаква - какво ме ти накълца, толкова хубаво си живеех, нищо ми нямаше. Иди да му обясняваш за неоплазията на млечната жлеза и как се развива...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите