Така преминава моята седмица в хотел Мериот в страната на сбъднатите мечти, в хотела имам толкова много време ...да огледам, да пообщувам...да се срещна за пръв път с американските нрави...зависима съм... нямам кола, а и както се оказва освен, че не мога да рентвам без кредитна карта, международната ми шофьорска книжка там не важала ...тъй като по Зелена карта съм не знам си какъв номер алиен....и според законодатеслството на щата трябва да си извадя драйвър лайсенс, демек тамошна книжка...с една дума, ако някой от любопитните и така добри емигранти българи вчер се сети да мине и да ме вземе с колата от хотела излизам, ако ли не ...се качвам на 11 панорамен етаж , гледам звездите.....гледам в далечината небостъргачите на Ню Йорк ситито ..и ми става едно носталгично, една мъка леко ме обзема и ...си спомням с приятели как бях на Рилските езера, как и там гледах звездите и как сега ме дели един цял океан от там, че и повече....но в крайна сметка не се отпускам, все пак приятели аз имам шанс в Мериот хотел съм по дяволите...а тези нелегалните , които спят кой къде завари в страната на мечтите?

Нахъсвам се здраво и на следващият ден с моята приятелка...тръгваме из района да търсиме квартира, а и работа...тъй като в Америка времето е пари и който не работи наистина не яде....


След доста обиколки....и оглед на сутерени с мухъл за по 600 долара на месец и тавани с паяжини.....попадам на апртамент ....скромен , в добра зона , т.е шанса да те гръмнат на улицата или в кварталното кафене бил сведен до минимум, тъй както разбирам в квартала живеели по заможни хора , удоволствието е 700 долара на месец , за три месеца предплата...вие си правете сметките френдс, аз моите някога ги правих сега вече не мога , боли ме глава хеххехе

Оставям предплата, щастлива съм имам “дом”............пренасям си куфарите и се озовавам с тях и тишината............едно по едно си набявам малки мебели, не не от улицата заклевам се...намерих втора употреба чрез хазайна и ги закупих за без пари...матрака си го купувам от магазин за матраци нов!!...не не мога да си го взема от улицата по дяволите и да спя на нещо опикавано от старци или еакулати от други хора...не просто е противно на моето аз....а имаше хора...които го правеха и не само българи подчертавам ЕМИГРАНТИТЕ като цяло, а Америка е емигрантска страна... спя на първо време на пода но върху матрака и то с бельо, след време си взимам и поставка за леглото и т.н. ... закупувам нов телевизор...о щастие мога да гледам нещо и то какво ...по цял ден сапунени опери...тъпи меркантилни предавания...филми от ерата на Брус Лий и от епохата на 70 и 80 години...някакви черно бели каубойски екшъни...абе с една дума не след дълго телевизора се превръща като фон само за да ти помага за усвояване на американският акцент...

Спестяванията се топят...с мъка забелязвам , че новооткритата ми сметка в банката има само минуси, никакви плюсове, т.е постъпления....усещам..страх...доброжелатели ме уведомяват, че ТАМ и един зъб да ме заболи следва да плащам, а ако имам здравословен проблем..няма да ме оставят на улицата де идва бърза помощ , НО ако си без застраховка не ти дават кой знае какво мед. обслужване, или ако ти го дадът след това си го плащаш на вноски.... Първото нещо за което те питат в болницата е Сошъл секюрити номбер..сега разбирам защо много от емигрантите с които се запознах там..нямат хубава американска усмивка, а са по скоро безъби...и имат доста не здравословен вид...а приятелката ми ми каза , че поради липса на пълна застраховка от мястото където работи не била ходила на контролен гинекологичен преглед от преди 20 години....побиват ме тръпки...

Отивам на рутинен преглед за ухото ми....заплащам 300 долара за 10 минутна процедура....и си казвам ей Господи ами, ако стане нещо сериозно с мен??? Добре че тогава когато и бях безумно млада организмът имаше издръжливост.....

След доста ходене по интервюта, тестове за благонадежност, обвинения и съмнения, че съм един комунист...все пак аз идвам от Източна Европа нали така, те американците по принцип са си тъпи, но все пак някой е прочел и е проявил интерес към света....малко са американците, които знаят къде е България, за тях има Европа и Гърция тъй като са хотели някога на сватбено пътешествие там, има и Италия тъй като там има мафия и с това се изчерпват познанията им.....та след доста време намирам моята първа работа...о небеса...

В този щат и около Ню Йорк има много италиански емигранти и поляци, както и ирландци, поддътржат се между тях си и като католоци църквата им помага...но аз като българка не бях подкрепена от никой....българите там са любезни докато от началото им изслушваш болката по емигрантството...след това никой не те бръсне за слива , завиждат...може и под мостовете да спят, но никой на никой не помага с нищо, отвратително племе сме , там се убедих..., набеждават те, завиждат с една дума...по далече от българи в чужбина и особено там....събират се в българската църква в Ню Йорк за да ядат безплатна супа и едните по старите емигранти псуват комунистите хеххе а по новите пък им се подиграват и въобще има една среда, едно ...християнство зарежи....веднага разбрах, че това не е моето място, само веднъж отидох за да видя църквата и така и не я посетих вече...тежки и тъжни картини се виждат там, на бездомни българи останали без нищо в страната на мечтите, депресиращо...

Първата ми работа е нощна смяна......не ви се вярва, ама е така, започвам във фабрика за производство на платстмасови играчки и там на една поточна линия сглобявам пластмасови детски лопатки....приятели казвам ви...всички ми казаха, че съм щастливка, че имам СУПЕР работа...Боже мисля си аз те добре ли са....ами аз там към 3 ч след полунощ виждах бели звезди, имаш право само на 3 почивки по 10 минути...хора, знаете ли какво е да не спиш нощно време, ама не понеже си на купон или дискотека да се кефиш, не на поточната линия...

Редя си аз лопатките и си мисля за готиният Брус Уилис..от Умирай Трудно и за други готини американски актьори за да не заспя и за да не ме повлече поточната линия към платсмасовата каша.....междувременно развивам силна алергия, там бе адска жега...миризма на пластмаси, химия, кожата ми гори, очите подути, нямам въздух....мисля си ей такава съм щастливка, че ще взема да умра егати....

Но това е работа...да имаш работа в Америка звучи добре, сметките идват, наема също, закупувам един Форд на старо за 700 долара, бензина тогава бе 5 долара галона...с една дума живота тече....системата така го е измислила, че най накрая като платиш всичко и като теглиш чертата не ти остава нищо...междувременно разбирам и голямото щастие хехех, че застраховката ми покрива само 25 % за зъбни прегледи т.е. нищо и че за медицинско обслужване имам много малко профилактични прегледи...за операции и по сериозни неща не става дума..аз съм на последното ниво на хранителната верига....

Алергията става ужасна...не мога да дишам...парите не ти стигат да се обърнеш та камо ли да се изправиш..., но около теб има приятели, които те успокопяват и ти казват еее то в Америка е само в началото така, след това ще видиш ти...как всичко ще се подреди, как ще си вземеш къща хехеххе взимаш я да и ставаш до живот РОБ на банката, ако загубиш работа банката си я взима до 3 месеца, след фалитата ти разбира се, ако си на квартира хазаина с полиция те изнася след 1 месец неплатен наем..така че моргича приятели наистина мори....и шанса да си под моста на картонен кашон е твърде близък....И до ден днешен там има българи, КОИТО вярват в американската мечта...и работят като луди тежко на по 2,3 работи...не не си мислете , че са станали собственици на къщи не..продължават да живечт под наем, нямат време а и пари за почивка, децата им за жалост пак поради липса на пари за добро обучение станаха кой продавач в Макдоналдс, кой в търговски център мол, кой паркира коли пред ресторантите...и това са деца , които са американски граждани..т.е 2 поколение емигранти, родени там, знаещи перфектен американски език с акцент, изкласили публични средни училища и до тук...тъй като за после няма средства..а не всеки е гениален за да спечели стипендия нали?

След всичко това, аз си казах...е не трябва нещо да променя така не може.....

Започвам с това, което знам, което съм учила, настоявам, ходя, опитвам..най накрая получавам една по високо квалифицирана работа ..асистент учител, но в частно училище...о щастие...почти си мися, че съм хванала Господ за шлифера....следва продължение

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от dymo на 16.07.14 19:01.