|
Пристигам в това хубаво градче с моите нови приятели не далеч от Ню Йорк,
след като ми казаха , че са от 10 и повече години там аз вече си представих една огормна къща с две бели колони отпред , градина, трева, която се коси всяка събота с автоматичната косачка...
но приятели мили...какво ми е учудването, когато се озовавам в една къщурка на втори план, демек в задният двор на друга по голяма къща..от всякъде затлачена с други къщи..никакъв изглед на никъде, двор няма, зелена трева също...влизам вътре и все едно попадам във филм от 50те години вярвайте ми...всичко вехто, някак си старо...даже и техниката, която имах в дома на родителите ми онези стари соц уреди, за които се чакаше по списък ми се сториха по нови и някак си по здрави.... разбирам после при разговор защо етака...емигрантите в Америка се обзавеждат от...улицата...там всеки ден се хвърлят един ден мебели, друг ден телевизори, друг ден хладилници...и тези хора преди да мине камиона сутринта през нощта се организират и отиват да си натоварят това от което имат нужда...какво да се прави пазар свободен, всичко е свободно всеки се урежда както може и според възможностите си....
но съм доволна да спя на едно диванче в хола ..все пак не съм на улицата нали така
на следващият ден на закуска става ясно, че аз съм благонадежден емигрант, т.е богата съм...............споделих колко пари имам кеш и се учудих как може да съм богата???? та нали съм в Америка и то в семейство, което е там от 10 години....а аз дето се казва със спестяванията ми последните, които имах съм там, без работа, без дом...само с главата си
НО според тях знаейки езика/ преди да замина естествено направих ударни курсове плюс имах и училище с този език/ и имайки тези пари кеш съм много добре...в последствие разбрах защо бяха прави...
мълвата за новопристигналата търсачка на американски мечти се бе разнесла из района и в тази малка къща взе да става тясно от българи на всякаква възраст..които идваха за да се запознаят с мен да ме видят и да СИ ПОГОВОРЯТ на български...някои се разплакаха... това бяха хора, които бяха избягали от страната България преди години и които бяха влезли нелегално в Америка и НЯМАХА право да напускат Съединените щати, т.е можеха да напуснат, но след това не можеха да влезнат пак без документи...а живота им вече от 20 и повече години бе там, както и някои имаха нещо като семейства...в същото време пък без български документ не можеха да влезнат в България...с една дума тъжна ситуация...имаше хора, които при все че работиха там от дълго не можеха да вземат заветната Зелена карта или поради промени на емигрантското законодателство или по други причини....тези хора помня едва преди години 10 някъде успяха...и първото, което направиха бе да дойдат в България...
всички ми разказваха историята си, всички ме разпитваха за страната, за Европа...дебело искам да подчертая, че преди години нямаше фейс бук, скайп, интернета не бе така супер развит както е днес, мобилните телефони бяха супер лукс, а във Великата страна Америка имаше едно тотално информационно затъмнение, вярвайте ми освен местните новини и аферата Моника Люински по цял ден и Ледерман шоу вечер много рядко виждаха новини от света...кабелните телевизии струваха пари, а тези хора които бяха там бяха за голямо мое учудване...бедни, много бедни.....и един не видях, който бе постигнал своята американска мечта.....
на следващият ден след срещи и любезности реших , че трябва да мисля за себе си все пак, всички ми обясниха , че Америка не е за всеки и че ако там не работя поне 3 работи значи не съм човек направо и най вече , че там всеки е за СЕБЕ СИ сам и Бога за всички...
та след споделен словесен опит и лаф аз казах на любезните домакини да ми помогнат в две неща търсене на хотел за първо време , плюс , ако имат познати из района за по евтин наем...
на следващият ден дъщерята на моята позната от самолета, която работеше там в страната на мечтите от 20 години само НОЩНА смяна и милата бе станала слаба и нещо като зомби...и спеше само до обяд бе така любезна да ме придружи след обяда да си търся хотел
само да уточня...че в страната на свободата тотална, ако нямаш резиденция не можеш да си отвориш банкова сметка, ако нямаш банкова сметка нямаш кредитна карта, а ако нямаш кредитна карта направо не си човек
та отиваме в Мериот след оглед на мотели , които бяха по 20 долара на вечер и в които казвам ви и най смелата жена трудно би се съгласила да отседне....за хигиена няма да говориме...
В Мериот все пак по 70 долара на вечер ситуацията е друга.....аз се регистрирам там, разбира се първото за което те питат на всякъде е документ, т.е ако нямаш легален документ даже и хотел не можеш да си наемеш ...просто защото офисът за нелегални емигранти, както и Ню Йорк са институции и град , които никога не спят...
Проблем следва да платя нощувки за седмица кеш......и като се започна една приятели в страната на СВОБОДАТА...ама от къде съм ги имала тези пари, ама аз коя съм, ама кога съм влезнала в страната, ама...еййй само дето снимка от зъбите не ми поискаха...най накрая след щателно оглеждане на банкнотите и след като се убедиха, че не са фалшиви.....се съгласиха и след хиляди увещания на моята приятелка, която о небеса бе американски гражданин ...натурализирана понеже баща и се оженил за американка..та добре , че тя гарантира с паспорта си аз станах гост на този хотел....
така започна моят живот в страната на мечтите приятели, а утре ще продължа тъй като не искам както казах да ви отегчавам, а и още преди да навлезна в детайли искам да ви предупредя, че с цел анонимност все пак тук участват хора, които не съм попитала дали искат да бъдат герои на тази история ще си позволя да запазя в тайна имена, някои събития съвсем леко ще изменя, но вярвайте тази история ще бъде според мен интересна
не искам да има пререкания, просто съм сигурна, че ще има много гледни точки, светът е голям и шарен, но моята цел е да ви опиша американските си преживявания в този леко шеговит стил и след това вие да ми кажете и мнението си... а и да споделите впечатления като българи, които сте там или от дълго живеете там
ЛЮБОВИПАКЛЮБОВРедактирано от dymo на 16.07.14 15:39.
|
Привет клуб/ темата е дълга предупреждавам II част [re: dymo]
