|
тук съм по покана на Рокси моя стара дружка от други клубчета, а и след като прочетох някои от темите ви... се върнах години назад във времето когато бях горда притежателка на Зелена карта и резидент на един хубав малък щат съвсем близо до Ню Йорк сити!
Та реших да споделя тук мнение , да поразкажа наблюдения и вие , които видимо сте сега в Страната на реализираните мечти и необятните възможности да ми кажете вашето мнение, дали съм постъпила правилно или не все още понякога си задавам този въпрос честно казано
След супер демократичните промени в България, когато инфлацията унищожи всички спестявания на семейството ми по един неочакван и изненадваш даже за мен начин ..егати късмета си мислех тогава...се сдобих със зелена карта от лотарията на Съединените американски щатиразбира се в онези размирни времена, без да губя време положих всички усилия, интервюта, пръстови отпечатъци и ужасна бюрокрация и се сдобих със заветната виза за САЩ, която ти позволява не само да влезеш в страната, но и да работиш, да бъдеш наеман ЛЕГАЛНО на работа, да имаш сошиал секюрити намбър нещо много важно както разбрах по нататък и естествено да можеш да напускаш страната САЩ и ако имаш достатъчно средства като разбрах и това по късно да пътуваш из света
С няколко куфара се озовавам на старото летище София, със спестени пари разбира се кеш...кой ти имаше доверие тогава в банки и кредитни карти...та самата аз видях как за една вечер спестяванията от моите родители за закупуване на половин софийски апартамент станаха колкото за две вечери в софийска кръчма...пътувам към Ню Йорк...самата мисъл, че ще достигна обетованата земя ме караше да тръпна от вълнение и мечти....
разбира се нямам нито резервация за хотел, нито знам къде и как ще отседна, но в разговор с приятели ми бе казано, че нямало проблем там, едва ли не те чакали на летището, били помислили за такива като нас емигранти....хехеххе каква илюзия....
запознавам се с една готина българска жена в самолета, много приятна, все пак полета е 14 часа трябва да минава времето....от дума на дума тя разбира моят случай и ахва учудена и изплашена казвайки ми , ама ти къде отиваш, ти знаеш ли какво е ТАМ??? Самата тя милата бе в Америка от 10 години...съпругът и бяга на времето, установява се там, жени се за американка и взема гражданство, травиално....после си изтегля семейството от България, включително и нея ..бившата съпруга...В корема приятели ми полазват леки мравки...започвам да се чувствам леко притеснена и да не кажа изплашена....
Добрата българска жена ми казва, знаеш ли на Кенеди ще ме чакат дъщеря ми и зет ми, искаш ли поне от начало да те приемем у нас....тя бе милостива, тъй като разбра между другото , че имам кеш пари в себе си...
И така кацнах на Великата обетована земя, след 2 часа проверки, интервюта, нови отпечатъци от пръстите, снимки в анфас и профил, снимки на ухото и т.н. още на самото Кенеди летище наред с всякаква измет от света...наред с някои , които бяха закопчани там с белезници за стола и чакаха нямам идея какво , АЗ станах полу ситизен......излизам навън....шок ...всичко бе голямо, колите и такситата огромни, светлините силни....бях впечатлена и притеснението ми леко изчезна, Но най много се обнадеждих когато на летището видях тази стара жена , която ме чакаше все още с дъщеря си ....разбира се след толкова години не пропускам момент винаги да им благодаря на тези хора, въпреки всичко ТОГАВА не съм си давала даже и сметка, че това са били спасители за мен в онзи лицемерен, порочен и крайно меркантилен свят, където Цар Долар е по голям и от Бога.....* ще има продължение, ще ви разказвам така в части за да не отегчавам клуба*
ЛЮБОВИПАКЛЮБОВРедактирано от dymo на 16.07.14 14:41.
|
Привет клуб/ темата е дълга предупреждавам I част
