Преглеждайки мненията, изведнъж се зачудих, доколко, когато четем нещо подобно, пристъпваме към размисъл, водени от личния си опит и доколко - водени от разбирането, че написаното е чисто и просто нечий друг опит. Не ДАЛИ, а ДОКОЛКО. В конкретния случай - непълен, неизчистен, неподреден, но все пак някакъв опит. И на мен лично не ми харесва не това какво е видял човека - за толкова време и при тези обстоятелства, толкоз е могъл, а това как го е оформил и поднесъл на "читателя". Читателят обаче, в наше лице, сякаш повече е готов да отхвърли и отрече нещото, с което има различен опит, нежели да го приеме единствено като различен опит. Иначе и аз споделям мнението на Джени, че авторът като че става жертва на нашенската си митология, а ние от друга страна започваме да дълбаем в посоки и размери, неподозирани и немислими дори и за самия автор.
Обаче много ми допада въпросът, който Бай Любо повдига - дали възприемането на чужда култура е необходима предпоставка за успех в чужбина. В него мисля, че има много слабодефинирани, криворазбрани и подвеждащи подвъпроси - какво ще кажете да го изнесем като отделна тема?
|