Лошото е, че детето е индикатор на проблем, който не може да назове. Алекс е почти на 6, обаче колкото пъти и да го питах говори ли му нещо бавачката, отговаряше отрицателно. А ние също не си позволяваме в негово присъствие да говорим срещу нея, защото, все пак, трябва да я слуша и уважава. Но може би е усещал напрежението в поведението на всеки и това се е отразявало. Така или иначе, не можа да ми обясни защо прави напук, не слуша и прави много повече бели. Даже въобще не щеше да обяснява.
А за двете инстанции, ако намериш решение на проблема - казвай, веднага приемам съвети. Защото при нас открай време като е само с бавачката - слуша, като е само с мен или с баща си - също, а като е с бавачката и с мен или с баща си - се лигави и не слуша. Предполагам защото очаква да му се позволи нещо, което е по принцип забранено. Затова е кошмар да съм в къщи, когато е болен и бавачката го гледа. Нетърпим е.
И за това да млъкне, докато аз говоря по тел. по служебни въпроси, а и изобщо, когато говорим с баща му и после да каже каквото му е на ум, не можем да се справим и сега. От години е така. Но, от друга страна, не искам да го спирам да приказва, защото това е контактът ми с него. Ако все не му обръщам внимание и той ще спре да ми казва какво му е на душата, а това хич не е хубаво.
Обяснявам ежедневно по сто пъти, че като говорим с баща му или по телефона, няма как и него да го чуя и така неговата пак няма да стане, ама нема оправия... Ако някой има лек - да казва, че това ни е перманентен проблем.