|
Алекс от поне година е в период на сърдене, когато нещо не стане на неговата. А, когато непрекъснато иска някаква играчка, често не става на неговата и много се сърди. Това много ме дразни, защото мразя сърдитковците, а и смятам, че не е начин да се разбереш с някого като му се разсърдиш, че не е на твоето мнение. Обаче срещаме големи трудности с отучването от сърденето. Въпреки че с баща му никога не сме си мълчали, не сме се сърдили (това пък си е наше разбирателство от годините, когато сме тръгнали, боже, почти 14 г.). Т.е. няма откъде да го види това в къщи, но все пак се дразни, че все сме на едно мнение с баща му и иска да става на неговата. Продължавам да обяснявам, да изслушвам, въпреки че последния месец не виждах особен смисъл от това. Но и забелязах нещо. Ние доста се карахме с бавачката му, тя последно време все напук правеше, а аз, покрай проблемите с бременността бях изнервена, но не събирах сили да говоря сериозно с нея. Е, преди седмица говорих, доста се скарахме и в края на крайщата се изясни защо така се държи - смятала, че няма да я ползваме след лятото, защото ще съм в майчинство. И затова жената го карала на доизживяване, без старание и малко напук. Е, сега, когато й е ясно, че ако вс.е ок, ще продължим да я ползваме, се успокои. И Алекс също се успокои и започна рязко и изведнъж да се вслушва в обясненията, да става по-послушен и разбран. Та с тези словоизлияния само искам да кажа, че детето минава през периоди на непослушание, които имат и възможна причина в някакво напрежение в къщи или в ДГ, в училище. То така показва, че усеща някакъв проблем и го изживява.
А за целуването по устата, да отговоря на Яна, не съм писала, че е проблем. Даже и не ми се е струвало никога такъв. Но с тая граница - мама и татко само се целуват по устата, някак има интимности, които са запазени само за родителите и не ми е било проблем с Алекс. Същото е и със спането в нашето легло, ранното отделяне в другата стая и пр. Някак си смятам, че човек има нужда от лично пространство. Може би, защото аз съм много самостоятелна и независима и съм била такава от малка. А в същото време майка ми беше много либерална, а аз съм по-всеобхващащ родител. Та ме е страх да не задуша свободата му. Затова го възпитавам да си има лично пространство, за което да се грижи, но и където си е неговия рай. Както е и с нас. Малко спам, сори...
|
Re: Чуствата на децата ни [re: dessbess]
