|
Дексър, много хубава тема!
По въпроса за ревността нямам какво да кажа... по разбираеми причини.
Иначе Тоби имаше период, когато посягаше да удря, когато е ядосан. Сравнително бързо се справихме - хващах му ръката още преди да ме е ударил, казвах му, че разбирам, че ми е ядосан, но няма да му позволя да ме удря и до там. А когато не съм успявала да го спра преди да ме удари, е заминавал директно наказан в ъгъла. Нелогично ми се вижда да го пляскам през ръцете, при положение, че се опитвам да го науча именно на това - да не удря, но явно работи.
Сега има моменти (аз май писах в отчетната тема), в които почва да реве, когато нещо не му харесва, без изобщо да обясни какъв е проблема. Не говоря за ситуации, в които нещо му е било отказано и съответно знам защо плаче, а ситуации, в които няма как да се сетя какво иска ако той самия не ми обясни. Честно казано побърква ме в такива случаи. Всеки път обяснявам, че когато иска нещо, трябва да ми обясни, за да го направим, а не да почва да плаче. Понякога спира да реве много бързо, понякога може да откара 5-10 мин, обикновено вечер, когато е изморен. Като го видя, че е такъв, го оставям да се наплаче (след като съм го помолила да спре и да ми обясни какво иска). Като се успокои, обяснява и съответно или правим каквото иска, или обяснявам защо не може.
Когато е най-ядосан, стиска юмруци и изпищява. Ама за секунди. После се успокоява и все едно нищо не е било. За първи път го видях такъв (без писъка) преди доста време - пътувахме в самолета към Бг, една девойка се опита да му вземе бибата от устата, той само стисна юмручета и сякаш цялото му тяло се стегна.
От яслата е донесъл една лоша думичка - тонто (глупав означава). Като я чух да първи път, попитах кой е тонто, той ми отговори "мама" (с една интонация... сякаш ми казва много ясно, че мама, какво изобщо питаш ). От там нататък игнорирахме. Не мисля, че е напълно наясно какво означава, щото съм го чувала да нарежда: Мама тонто, папа тонто, Тоби тонто Обаче и до сега като се ядоса на нещо, примерно удари се в нещо, обръща се към съответния предмет, позволил си да се изпречи на пътя му и му казва "тонто".
Та като цяло - искам да го науча да ми обясни защо е ядосан, за да решим проблема ако може, не мисля, че е добре да сдържа гнева си и нямам нищо против примерно да вика като е ядосан или просто да се нареве, но няма да позволя да ме удря. Не знам как бих реагирала ако реши да ме наказва в моята стая (много е далеч от подобни говорни умения още), но не бих му позволила да ми спира да целувам баща му (това теоретично).
|
Re: Чуствата на децата ни [re: _dexter_]
