|
Оххх...откога се каня да пусна подобна тема, ама не смея! Ние живеем със свекърите. Уж временно, докато сме в СЗ, с идеята да излезем под наем...нещата се проточиха и както винаги става - временното стана постоянно. Още по онова време (декември 2008) щях да ви искам съветите, амам бях абдекирала от всякакви форуми, понеже хич не бях на кеф. После забременях. До към 3 месец не ми беше особено комфортно, после пък разбрах и причината, та по това време не ми се занимаваше с изясняване на ситуацията. Още докато Вероника не беше проходила, бях молила неколкократно свекърва ми да не я носи на ръце, за да не свиква, понеже все още работя от къщи и нямам особено време да я разнасям по неин каприз. Еми и до ден днешен си я мъкне - простира с нея, готви и т.н... "За късмет" малката не е особено тежка и човек все още може да я носи на ръце продължително. Моите родители я виждат по-рядко, защото ходя при тях максимум 2-3 пъти седмично. Освен това, майка ми е бивша учителка и е доста по-строга във възпитанието, което от мъжа ми се тълкува като недостатъчна проява на загриженост и лишаване на детето от обич . Майка ми не позволява капризи, тръшкания, глезене, имам си някои забележки, главно по отношение на храненето, но не е нищо фатално. Слава Богу, досега на никого не му е хрумвало да дава сладки неща на детето може би, защото е сравнително малко. За по-нататък смятам, че ще се съобразят с моите желания, както и досега.
Това което ме дразни и мира не ми дава е непрекъснатото угаждане от страна на свекървата - Вероника почва да мрънка за нещо -> дава и се, напира да реве - > веднага и се отвлича вниманието с нещо, което и харесва, прави белички, а вместо да и се обясни защо не се прави така -> пак се ангажира с нещо забавно. Коронният номер е да се качва на масата докато обядваме / вечеряме и да почва да размахва приборите из чиниите. Свекървата зарязва яденето и почва да я занимава с нещо си... Преди беше лесно да се излиза по заведения, детето си стоеше мирно, занимаваше се с каквото намери, сега обаче е ад! Ако не и се угоди започва да се тръшка, ляга по земята, рита с крака. Разказваме на бабата, а тя "ааа...в градинката като сме двете е много примрно дете". Аз обяснявам, че е примерна, защото ходи всяка секунда след нея и това е основната цел на тяхното излизане - игри и разходки. Аз като трябва да ходя да пазарувам, да се срещна с някого, да хапна някъде нямам тази възможност. Затова ( е, не само) ми е необходимо детето да е възпитано и да не е свикнало да му се угажда. Та така...изказах си мъката, ето и подходяща към темичката статия:
Да забраняваме ли на децата си или да не им отказваме нищо? http://www.moetodete.bg/maichinstvo/p3_1428_0.html
|
Re: Криворазбраната обич на баба и дядо... [re: flor4eee]
