|
Уф, Заирка, жал ми стана за детето. Какви подигравки го чакат, всъщност те са почнали вече. Да не говорим за рисковете за здравето. Съвсем наскоро прочетох една статия за затлъстяването в ранна детска възраст. То води до сърдечно-съдови изменения, които след известен брой години създават сериозни усложнения на сърдечно-съдовата система. Друг голям проблем на затлъстяването е диабет от ІІ-ри тип. През последните 10 години има деца на 6-7 години болни от този вид диабет и то точно поради наднормено тегло. В статията се казваше, че този вид диабет почва като инсулинонезависим, но към 15-16-та година на децата те вече са на инсулин. За вас не знам, но аз категорично отказвам да си разболявам децата по този начин. Просто дори не искам да си го помислям. В тази връзка ето ние с майка ми какви луди спорове имахме.
Още от самото начало, говоря за 5-6-я ден на Кокчо, понеже той много плачкаше, се почнаха кандърмите, че бил гладен, че не си дояждал, че имало много хубави марки АМ, че няма значение, че нямам кърма, че трябва повече да яде......... ииииииииииии все такива. Естествено бяхме на пробно кърмене 2 пъти, там излезе, че наистина малко кърма поема и всъщност почнах с АМ. Може би ако знаех повече за кърменето на поискване или ако бях намалила интервалите между кърменията....... но това в момента няма значение, защото детето е голямо и здраво. След това дойде шоколад-периода. Бяха ми писнали с тия малки шоколадчета, които се даваха с оправданието "Аз веднъж на 2 месеца го виждам детето, защо да не му дам шоколадче!", придружено със сълзи. Е то хубаво шоколадче, ама 1 бе. Не цяла поточна линия. Още по-големия ужас наставаше като си ходехме пък в Горна. Там към шоко-манията се включваше и брат ми, любимия вуйчо. Той поне излезе разбран, та малко спорехме. Обаче майка ми почваше гонитбата с паницата да се изяде, ама всичко, ама до половината, ама поне лъжичка "течно", т.е. супа........ и хубаво, че Кокчо беше голям инат, ама страшен - бутал й е чиниите и паниците от ръцете, за да не го насилва и в никакъв случай не си отваряше устата. Аз седях и гледах сеир, защото бях сигурна, че той като не иска да яде, няма сила, която да го накара. Майка се поболяваше в тия моменти. И се отказа. Аз самата спрях да гоня за обяд и вечеря след като прочетох една от книгите на Лидия Ковачева - жената беше категорична, че този режим на хранене сутрин-обед-вечер е изкуствено измислен от нас за да ни е по-удобно. И че нежеланието на децата да го спазват е техен естествен, запазен природен инстинкт. Тя пишеше, че в ранна възраст децата все още имат инстинкти, с които знаят кое е по-добро за тях за ядене, както и по кое време да ядат. И съветваше да се доверим на децата си. Аз го направих и голяма тежест ми падна от раменете. Спрях да се притеснявам, че детето не е вечеряло "силна" храна и че ще легне гладно, ще се разболее, залинее........ нищо като подобно - Константин е доста добре сложен и развит за възрастта си.
С Бимба такива проблеми не съм имала по една или друга причина. И не знам дали е затова, но детето яде доста по-разнообразно от брат си. Ето вчера яде зелен фасул на манджа, а Констансий седя при нас на масата за да ми обяснява как той тоя фасул не можел да го смели със стомаха си, защото стомахът му не го искал.
Толкова за храненето. Проблем с криворазбраната обич имаше още за името на детето. Ние си бяхме казали с Момчил, че ако е момче ще е на баща му, ако е момиче на майка ми. Та тогава твърдеше, че не искала на нейно име, но4 години по-късно в обръщение към 5-месечната Бела чух:"Нищо, бабо, че и ти не си на мене кръстена, аз пак си те обичам". Пропуск няма.
Докато Кокчо беше единствено внуче "надппреварата за Янки Зефир" беше в пълна пара. Как баба носела играчки, как количката била по-голяма от тази дето другия дядо е купил, как баба купила шоколадче, зрънчо и още куп неща, пък другите не са се сетили........ абе все ей такива еснафщини. Обаче Кокчо беше твърд като русенски камък и до 2 годинки и половина ръка да го разхожда не й даваше даже. Не искаше никой друг освен мене и баща си. И когато малката лиглотийка се роди и беше съвсем различно човече - усмихващо се на всички, контактуващо с всички, подаше ръчичка на баба, да видите как се обърна "голямата й обич" към Коко. Вече Бела беше фаворитка, а Коко вечно виновен за нейния плач, страдание и т.н. Позволявала си е пред мене да му се кара и го е ударали даже без да видя аз. На това място се получи грандиозен скандал. И това е една от причините сега да давам луди пари за гледачка за летните месеци, а да не ползвам услугите на майка ми. Спирам, че стана мноооооооооого дълго.
|
Re: Криворазбраната обич на баба и дядо... [re: 3aиpa]
