Съвсем накратичко и окастрено... твърде отдавна беше, за да си позволя излияние по темата.

Няма друг момент в живота ми, в който да съм се чувствала по-силна, по-смела, по-горда. Това е смисълът на живота. Еуфорията, както прочетох някъде, е като перманентна вътрешна заря, но не можеш да я задържиш в себе си. Ендорфинно-окситоцинно-адреналинова. Чудеса стават и ти си била част от едно. Не можеш да повярваш на очите си - има една мигаща малка душица с бузки нежни като цветче на роза. Ти все още не можеш да повярваш. Аз ли го създадох? Аз ли дадох живот на това съвършенство и немислима нежност.

Но докога тези портно-актъори ще се мотат около мен. Защо рожбата ми е увита в разкъсано парче кафяво, грозно одеяло. Сложена на нещо като тезгях. Маха с ръчички, разглежда, мига, отворена устичка... затвори ли я изчезва долното устенце. Пух

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите