|
Добре..ще опитам да си спомня как се чувствах като новоизлюпена родилка
Още като разбрах,че съм бременна бях на седмото небе.Винаги съм мечтала да имам три деца и нямаше някой, който да ме познава и да не знаеше,че ще имам три деца, като порастна.
Майката на един приятел ме беше уплашила,че като родя първото и няма да помисля за второ..а после..,че може да нямам изобщо, понеже имах нередовен цикъл като момиче..
Та..бях БЕЗКРАЙНО щастлива, като разбрах,че ще имам дете..и когато се роди голямата ми дъщеря, тя беше средностатистическо бебе-3.250кг-50см..но беше най-прекрасното бебе на света. С дълга чуплива косичка -тмна с медни кичури..и сиво-сини очи..Имаше си всичко и беше толкова правилно и красиво оформена,че просто можех да я гледам с часове ..Беше толкова тихо бебе,че ходех да проверявам дали диша докато спеше през деня..
Имах най-прекрасното бебе ..
ОБАЧЕ..
още като се върнах след изписването в къщи заварих намъсената и ревяща физиономия на свекърва си..която ми беше сърдита,че не съм си кръстила детето на нея!!!
Сега ми се вижда маловажно, но тогава бях на 21 и много се притесних..(понеже цял живот съм искала на всички да угодя..пък сега знам,че е невъзможно)
Та..от притеснение кърмата ми намаля..и бебето реве..от глад..а аз се чудя какво да го правя..пък не давам на никой да го доближи..(не,че има желаещи..понеже всички сърдити..)Майка ми беше дошла за изписването от Варна..и разбира се не беше сърдита..Мнго съм й благодарна,че тогава ми каза да не обръщам внимание на никой, освен на детето, понеже то има нужда аз да съм спокойна..
Та..
На другия ден вече в къщата имаше 2 кутии ХУМАНА(тогава нямаше други АМ),но аз проявих огромния си инат и ..така и не ги отворих..Кърмех си бебето, то ревеше..докато в един момент свикна,че това е положението или пък млякото се е понормализирало..Кърмех по 40мин и след 20 мин бебето се будеше и си ядеше ръцете от глад..Не ме питай как издържах..но..не дадох АМ..и кърмих до 1г и 4м..(понеже вече бях бременна с малката..отдавна..)
..
Тъкмо отмина това и...дойде сесията..Бях студентка 3 курс и не мислех да прекъсвам..Явих се на всички изпити и си ги взех..но..това ми костваше много нерви, понеже трябваше да оставям бебето на свекърва си, пък тя не пропускаше да изтъкне колко добре се справя и без мен..Отивах на изпит..кърмех преди изпита, а след изпита ме чакаха отвън с колата и бебето за да го кърмя пак..(Марина беше на 40 дни, като почна сесията..)
Та..хубавото беше,че после излязохме ваканция..Но..като стане детето на 5м почна следващата година..учебна..и..пак трябваше да разчитам на свекърва си..за да завърша..
Тогава тя много ми помогна.., но аз не се чувствах благодрна..НИКАК.Тя правеше всичко с някаква страхотна педантичност по отношение на бебето и се справяше чудесно, но това ме дразнеше страхотно, понеже всячески се опитваше да ме изкара не достатъчно добра майка и ..естествено се бунтувах, понеже знаех,че ако не се налагаше нямаше да й дам да припари до бебето.
Сега от позицията на времето съм й много благодарна, понеже, ако не беше тя щях да прекъсна..поне за 1 година и..нямаше да ми е по-лесно..Благодарна съм й също за много неща, които научих от нея за децата и за домакинството и за всичко..НО..тогава не мислех така и съм благодарна,че това беше свекърва ми, а не майка..понеже едва ли бих имала сили да съм неблагодарна с майка си..
чувствах доста често силна умора, както и едно много гадно и тъпо желание да не се събуждам повече сутрин - но не споделих тези свои страдания с никого, скрих ги, не се оплаках - някакси уплашена и едновременно засрамена от себе си... А депресията вече надигаше своята грозна глава, въпреки болезнените ми и безсилни опити да я спра... Все по-често се чувствах потисната, нервна, беше ми самотно и тягостно у дома, но все пак имаше и хубави моменти, които успяваха да ме вдигат на крака.
Сигурно това съм могла да кажа и аз, но...никога не съм гледала на умората си като на депресия..Може би защото не съм психолог и не съм знаела,че бих могла да я оприлича така..А може би поради инат..А може да не съм била чак толкова уморена, колкот оси ти..А най-вероятно, понеже ИСКАХ да се справя с всичко сама..независимо,че няма да е толкова добре, колкото свекърва ми..
Забравих да кажа,че по това време съпруга ми замина войник(след университета) за 1г и..реално живеех сама с детето и свекърва ми и свекър ми..и...това допълнително ме изнервяше..понеже не можех да не се съобразявам с тях..
Паметта взе сериозно да ми изневерява за голям мой ужас, все по-трудно се концентрирах в каквото и да е,до толкова,че се чудех тия формули от къде се взеха за формули, които преди това с лекота доказвах и..винаги съм знаела перфектно..
имах самочувствие под абсолютната нула, чувствах се ненужна, лоша, глупава, незаслужаваща радост, пречеща на близките си, имах разстройство, безсъние, страхотно се потях нощем, сънувах ужасни кошмари, мъжът ми ми липсваше адски, ...., чувствах се изтощена и без сили, зрението ми отслабна,недоспала,непривлекателна,вечно бързаща,уморена,затварях се в нашата стая и си плачех гушнала детето..,не казвах на съпруга за да не го притеснявам,не казвах на родителите си, за да не ги притеснявам..и..продължавах да съм неблагодарна на свекърва си..а тя не спираше да мърмори и да е недоволна от мен..
Нито за миг не си мислех,че имам нужда от помощ..Тъкмо обратното..Ядосвах се на свекърва ми за това,че с държанието си ме кара да се чувствам така..Хем бях зависима от нея, хем опитвах всячески да й угодя, хем не успявах....Всичко, което исках е да съм независима и да се справям сама..
Та..това продължи до лятото..около 7-8 месеца..Междувременно бях вече бременна с малката..За мой късмет свекър ми и срекърва ми заминаха през отпуската си на село и ни оставиха сами с бебето и шкембетоСесията ми беше свършила..изпитите взети и бях най-щастливата на света,че тях ги няма..(Свекър ми много ми помагаше без да ме натоварва, но..тя и с него се държеше зле..понеже навремето не бил помагал на нея..)
Та..лятото свърши, а аз като наближи да раждам се молех да родя в почивен ден (когато те си бяха в къщи) или рано сутрин или късно вечер..понеже вече не ходех на лекции и си гледах сама детето и..продължавах да се старая да угодя на свекърва си, но..поне не зависех толкова от нея..и ревях по-малко..
В крайна сметка съпруга се уволни..Родих в събота рано сутринта.. и..после си гледах и двете деца..4 месеца в тази обстановка(два от които работех за да мога да взема майчинство с помощтта на свекър ми, който тогава беше болен от бронхопневмония и си стоеше в къщи), след което съпруга реши да излезем на квартира..
Бях му мноого благодарна.
Свекърва ми ми се разсърди,толкова,че 2 години не ни дойде дори на гости..
Съпруга го съкратиха и...трябваше да го подкрепям..Живеехме само с моето майчинство като пари..но не се оплаквам-справяхме се.После той направи собствена фирма и трябваше да работи много..и..аз си отгледах децата сама без ничия помощ и..дори помагах на който има нужда..и..нито за миг не съм била депресирана, понеже бях щастлива,че не се налага да се доказвам пред някой, да се съобразявам с някой и..никой освен децата ми не вижда дали и как точно се справям ..
В крайна сметка никой не оцени всичко, което правех..
Не съм и очаквала.
Като се роди баткото, вече и аз имах работа и каките ходеха на училище и имахме едно собствено жилище и...имаше памперси и...не разчитах на майчинските за да издържам цялото си семейство и...всичко беше много розово..но пак не можех да угодя на свекърва си..
Спрях да се опитвам едва тогава..
Съпруга ми така и не се научи да помага в къщи..-до толкова се вживя в работохолизма..понеже аз се справях с всичко и..той не знаеше какво да прави в къщи и..му беше по-лесно да работи, отколкото да се запознае с нашите нужди..
В крайна сметка смених мъжа..
И сега Александър има татко, който много го обича, непрекъснато го гушка и си играе с него и не спира д аму говори, да му пее да ми помага...Остава си в къщи, когато се налага аз да ходя до банката, до митницата, до офиса , на среща с клиенти или с доставчици и..изобщо, когато имам работа..или просто да се разходя с приятелки , или "щопинг"..Изобщо..нямам никакви оплаквания за сега..
Въпреки това пак се чувствамдоста често силна умора..,..недоспала, но...макар да ставам през час цяла нощ и да не мога да отворя очи сутрин съм много щастлива щом видя усмивката на лицето на Александър и..изобщо не ми минава през ума,че не се справям добре с нещо..понеже знам,че се справям блестящо и доказателство за това са чудесните ми вече порастнали деца- гордея се с тях, смятам,че са изцяло мое постижение и ако пак трябва да ги възпитавам-пак бих ги възпитавала така..Изобщо..нямам никакво съмнение,че се справям по-добре от свекърва си, която толкова се стараеше да ме комплексира дълги години(доста успешно), понеже..се надявам един ден децата ми да са щастливи...и понеже..аз самата се чувствам удовлетворена от резултатите от усилията си, не смятам,че трябва да доказвам на някого това,че съм успяла, че се справям добре или,че съм добра майка...Приемам,че за своите деца съм най-добрата..и ако някога мога да помогна на някого-бих го направила само, ако той ме помоли понеже знам,колко може да навреди непоисканото добро...
...
Това е моята история.
Честно ти казвам не вярвам,че човек не може да се справи сам с депресията..Но..може би не всеки човек е достатъчно силен..(не искам да обидя никого)Просто някой хора се предават по-бързо..други по принцип не са възпитани да вярват в себе си..А може би понякога обективната действителност им пречи да се преборят..При всички случаи аз лично съм против антидепресантите и се надвам никога да не ми се наложи да променя мнението си..
Радвам се,че на теб са помогнали..Макар да съм убедена,че по-скоро промяната ти в начина на възприемане на нещата около теб са ти помогнали повече..Все пак..ти си специалиста,а аз съм просто една майка и..забравих да спомена,че съм скорпион
|
Re: Добре, тогава нека аз първа да разкажа... [re: desykv]
Re: Добре, тогава нека аз първа да разкажа...
