Здравейте, мами!
Да не си помислите, че сме изпаднали от самолета на връщане... Трябваше ни само малко повече време за аклиматизация и оздравяване. Може би не улучихме точното време за почивка, знам ли, но и тримата се разболяхме. Хана тръгна още оттук с “малка шарка” /така разбрах, че й казват в България/, и от климатика в самолета ли, като реакция на шарката ли, направи едно възпаление на ушите, което аз тъпата обърках със зъби. Точно около Великден беше четири дни с 39 и повече температура, докато на Велики понеделник не изпищях вече на умряло и една местна лекарка /да е жива и здрава жената/ ни прие в дома си. Та с антибиотици и капки всичко изчезна за 4-5 часа, но антибиотиците ги пи допреди тръгването. На мен ми изчезна гласа /главен заподозрян е пак климатикът/, а таткото заточи едни алергични сълзи и сополи........ Мани... Представяте си картинката, нали, всяка сутрин започваше с въпроси “това моите капки ли бяха”, “дадохме ли на Хана през нощта антибиотика или го проспахме”, "спал съм върху термометъра", "защо ми пиеш от хапчетата".... патиланска работа -и така в шеги и закачки отлетяха двете седмици... Но съм си обещала, че живот и здраве, септември е наш и ще го караме в България. Тия 14 дни не стигнаха за нищо, добре поне че успях да регистрирам Хана като български гражданин. За срам не успях да се видя с никого, но и добре че не бях планирала срещи, защото всичко щеше да пропадне. Живи и здрави, наесен с песен.
Сега след като вече честитих новите придобивки на повечето от вас, да кажа, че моето бебе няма желание да му честитите нищо ново... кьорав зъб няма, но за сметка на това 60-каратовата усмивка не слиза от лицето й, още дори не пълзи, от няколко дни прави опити да се задържи в колянка и прави едни смешни шпагати. Приплъзва се на гъзе, но както каза майка ми, и аз съм правила същото и съм проходила без да пълзя. Забелязах, че откакто се върнахме, все се протяга към по-високи предмети и се изправя, но не на крачета, а на колене.
Но пък какво красноречие....... , бърбори понякога дори насън, плещи едни комбинации от гласни, съгласни и едни други, които дори аз филологът не мога да класифицирам - някак си върти езика между венците и устните и се получават уникални комбинации. Като бисери се сипят мами, тати, баби, ало, чао. Започна дяволчето да се обажда заедно с мен по телефона и като чуе, че отсреща изненадано започват да я викат, гледа доволно и се пъчи. Има си и определен репертоар от думи, които служат за изразяване на изненада, разочарование, интерес/безинтерес, а и вече не ми бие шамарчета в любовен изблик, а нежно ме скубе и сипе любовни слова. Не знам колко тежи, нито колко е пораснала, но ръцете ми се късат вече, а и нови дрехи купувам непрекъснато. Значи расте. Някой ден ще я заведа и на лекар, но засега няма нужда.
Това е засега. Поздрави сърдечни
на приятелите вечни
Мама Патиланка

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите