Здравейте, милички! Честито Возкресение на всички със закъснение!!!
Закачам се към Дуци, защото е последна.
Ние пак ходихме на село, сега сме за два дни тук, колкото да поизпера и ще се местим на другото село. Като дете си нямах село, та сега с Деничка наваксвам. Тя се развива не с дни, а с часове, но вие това съм сигурна, че си го знаете. Вече хвана сериозен тен на иначе белите бузки, въпреки, че уж много я пазих и изобщо не съм я излагала на слънце. Имахме две шокиращи за мен изживявания на село. Всеки ден й постилах едно голямо одеало на полянката и я оставях да си играе там. И докато миналата седмица почти не можеше да се предвижи в страни, сега отива до който си иска край на одеалото. И любимо занимание й бе като се наиграе с играчките да легне по корем в края на одеалото, да ритка с крачета и ръчички да скубе трева. Като я видя веднага я измествах, но все пак често го правеше. Един път се приближавам към нея и гледам лявата ръчичка пълна с трева. Вадя тревата и посягам да почистя и дясната ръчичка, а от нея стърчат и мърдат два огромни рога. Не видях точно какъв бръмбър бе докопала, защото с писък го измъкнах от вътре и го изхвърлих надалеч, но определено запълваше цялата шепичка. Като се оплаках на нашите баща ми каза: "С тия черни рога... Само бик ще е било." Втората случка е аналогична. Майка ми я засякла как стиска една малка муха в двете пръстчета. После си я оставила на одеалото погледнала я и пак си я взела. (Явно мухата е била още новородена, те са много бавни в началото.) Много ме догнуся като разбрах.
Освен това Дени вече много ясно и с голямо удоволствие казва "мамма" и съм почти сигурна, че го свързва с мен. Има и едно "та!", което изглежда е "там", защото се използва с посочване на пръстчето...
Уф, пак се отнесох. То нали нашето гардже най-хубавото, та мога половин ден да ви занимавам с това какви невероятни щуротрески е научило то, но за нас толкова.
Мишка, надявам се че докато аз прочетаза неразположенията на Хана, тя вече отдавна е здрава, бесува и радва домочадието. Не си казала до кога сте в България? Не че ние с нашия Сливен имаме много голям шанс за среща, но рачитам на това, че Сливенът е на път за морето. (Отнася се и за останалите!!! На по-голямата част от България, Сливен им се пада на път за южното Черноморие, а иде лято, акомиразбиратетънкиянамек!)
Колибри, както винаги колажът ти е приказен! Не мога да му се нагледам!
Силве, надявам се, че и вие сте приключили с гадните антибиотици! Честито и за новото ви меню!!! Хайде след седмица-две и с още да се похвалите!
Лейди, случката ви не е никак лоща. Дечицата ни растат. Уви няма да са вечно бебчета за хубаво или за лошо. Ще трябва да си отваряме очите не на 4, ами на 40 и пак няма да можем да ги опазим от всичко. Пък то не е и нужно. Аз си имам теория, че човек има определен брой падания (пък и не само падания, за всичко се отнася), които трябва да си изживее и ако не си ги изпада докато му е времето ще пада после, когато ще боли много повече. Така че подобни случки (пък вие и без падане сте се разминали) са ни за поука на нас, но не мисля, че са лоши. По-скоро - честито!
Деска, радвам ти се, че си стъпа на краката. Най-хубавото в цялата история е, че лошото, което ти се случи на теб май по никакъв начин не се отрази на Алекс и той си расте и физически и психически с усилени темпове! И да знаеш, че ще чакаме снимки от сватбата!
Дуци, ако знаеш колко добре те разбирам... Сега като се върнах в къщи се залепих на компютъра да ви видя какво правите, но докато бяхме на село ни най-малко не ми липсваше интернета. Всъщност искаше ми се да ви знам какво правите, но седенето пред компютър така и не ми залипсва.
Целувам всички ви и мъничките палавници!
|