привет момичета от нас с Берк:)

и ние от доста време не сме писали, но вече от 2 месеца съм на работа и не ми остава време за интернет, а се преместихме и в нова квартира наскоро и още нямаме интернет. Най-хубавата новина е че малкото ми златно кюлче остава тук с нас в София. За съжаление го гледа свекърва ми и имахме планове да го вземе с нея в Русе, но добре, че се преборих иначе не знам как щях да живея без него. Поради тази "раздяла" имах и проблеми със сърцето, но всичко си беше от бъдещата мъка по малкия ми син. Ние вече сме големи и за подарък на рождения ден на мама, Берк започна да пълзи като малко лъвченце. Но не знам да се радвам или да се притеснявам, постоянно стоим изправени на крака и се мъчим да се движим и ходим. От както е открил тази опция, просто не може да си седи детето, постоянно е в движение. На последната консултация преди месец Берк тежеше 9800 кг и беше 78 см. Зъбки още нямаме и сме много сладки беззъби. За съжаление алергията още си ни мъчи, но си спазваме диетата строго - т.е. ядем ограничен брой плодови и месни пюрета и не рискуваме с други. Попарата категорично я отказва да я яде според рецептата на Маринова - Фризопеп, заводски хляб и захар. Но и без нея си наддаваме. За празниците си бяхме 10 дни в провинцията и малкия се превърна в едно селско дете обичливо - животни, народ, простор, слънце и т.н. много беше хубаво.
Целувки от нас на всички малки юнаци и девойки

п.с. Вчера бях в Халите и се сетих за това, че на 11 май 2004 г. с тумбачета бяхме там след лекция в ЦУМ и тръпнехме от това какво ни очаква. Май е крайно време да си спретнем една среща пак, но вече с най-сладките бебета - август 2004

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите