|
Black Sabbath
или
Наръчник* на ретроградния Меркурий
* разбирай "язвителни забележки"
Черна събота... Защо ли? За всеки случай не защото е 13-ти, нито пък защото ни е черно пред очите (А дали не ни причерня по едно време?). Напротив, светло е. И в очите, и в намеренията ни. Не, нищо драматично. Просто всичко започва с планове по видело и аха-аха да приключи в тринайсета глуха и черна насред полето в полунощ. Но да не се отклонявам от кривия път, че току-виж сме се заблудили предварително. Всичко по реда си. Дори ретрограден Меркурий си има ред и последователност на действието. Постоянството му е завидно, когато набере инерция.
Та значи, преди безобидният Меркурий да си покаже рогата навръх собственото си излизане от черната си дупка “Ретроградие” и да навлезе в не по-малко съмнителната си сянка, той избра нас, за да демонстрира нагледно и без много лигавки всичките си коварни номера, тоест N в едно.
Решаваме три волни дружки да прекараме дива съботна нощ в полите на Родипите, местността “40-те извора” край Асеновград, на ежегодното open-air транс парти Мати Земля. Преди това сме преборили два броя жестоки схващания в лявата част на врата и гърба, както и два броя пресни месечни болежки, само и само, за да сме на линия за съботното приключение. И то какво приключение, ох леле. Любимият ни асцендент Дева се е погрижил, подготвил и предвидил всичко необходимо за максималния ни комфорт:
1. кола, взета назаем от приятел
2. пари, които да бъдат похарчени
3. цифров фотоапарат, който да запечати незабравимите моменти
4. документи за колата
5. телефон, ключове и “главата”,
последните четири в чантата на Рама (без телефона и главата).
Наръчника:
1. Добре поне, че имахте описание как да свържете жичка с клема в лабиринта под капака на колата, в случай че закъсате. Хе!
2.-4. Не предвидихте “Бермудския триъгълник”
Потегляме с бодър крак на педала за газта и духова музика. Даже не забелязваме грохналото ръмжене на нашето возило, нито инатливия му скоростен лост, а камо ли кашлянето му, конкуриращо това на двете пушачки отпред. Имаме чудесен шофьор с Марс в Дева и безоблачно бъдеще пред себе си. Е, не съвсем безоблачно, защото малко след София бяхме удавени от порой, но бързо отмина.
Бонус: Бяхме преминали през първото изпитание по-чисти. И си казахме: “Браво на нас! Заслужаваме награда!”
И право към следващата магистрална бензиностанция да хапнем, пийнем и да се освежим. Докато съм в тоалетната освежавайки се, моите дружки вече са седнали на масата отвън и гладно прелистват менюто. И двете имат отлична видимост на пейзажа около другата и комар не може да прехвръкне без да бъде забелязан, ако не с централното, то поне с периферното зрение. Излизам и се запътвам към тях. В този момент Рама посяга да премести чантата си, за да мога да седна до нея, и хваща... въздух. Ръката й увисва безпомощна и слисана от повляклата я инерция. Всичко ценно и важно (от 2 до 5 по-горе, без телефона и главата за щастие) бе погълнато от “Бермудския триъгълник” насред магистрала Тракия. Плановете ни – на сапун! Да, обаче вече бяхме излезли от първото препятствие по-чисти, така че не ни трябваше точно сапун в този момент. Какво да правим? Първо да повикаме полиция и после каквото каже Рама.
Бонус: Полицаите се отзоваха адски бързо и бяха приятно изненадващо любезни, точни и професионални.
Взеха показания и ни пратиха в РПУ-то в Пазарджик, където давахме още важни свидетелски показания, а лейтенантът пишеше дознание. Е, тя Рама пишеше и свидетелстваше, а аз бях само за украса и подкрепа, а и не съм сигурна дали беше лейтенант, но в този момент едва ли са от голямо значение тези подробности.
Бонус: Лейтенантът беше изключително внимателен и възпитан на фона на 24-часовото му дежурство, по време на което се оказа, че е длъжен да пропусне 60-тия юбилей на майка си.
И така часовете се изнизаха, падна мрак и времето, което бяхме предвидили за пристигане на “40-те извора” отдавна беше превалило.
Наръчник: Ами да бяхте тръгнали по обед! При ретро Меркурий така ли се пътува безотговорно неподготвен?! Аз какво съм?! Лукова глава?!
Междувременно, още на РПУ-то в Пазарджик отидох до банкомата, за да изтегля пари, защото бяхме останали почти без пукнат лев. И какво мислите се оказва? (Меркурий, не подсказвай!) Дебитната ми карта я няма! През цялото време съм пътувала с убеждението, че тя е в мен. Че съм я взела. Стояха винаги заедно с личната ми карта. И нея бях забравила, естествено. А преди това два пъти я бях предлагала на полицаите, когато искаха данните ми. И те аха да кажат: “Дай я.” И се задоволяваха в последния момент с “Може и само ЕГН”. Добре поне, че него го помнех.
Бонус: Рама има прекрасен приятел на партито, който без да се колебае влиза в положението ни и обещава да ни даде пари назаем, когато стигнем там.
А дали ще стигнем? Одисеята продължава.
Потегляме с бодра скорост, кашляне и придърпване. Всички мерки по безопасността на имуществото на Рама вече бяха взети (Да живеят мобилните телефони!), тъй като нали се сещаш, че в “Бермудския триъгълник” бяха засмукани всичките й неприкосновени данни и не само...
Наръчник: Крачка назад откъм документи. Това си е в репертоара на ретрограден Меркурий.
И тя решава, че по-добре да се тръшкаме на партито, отколкото вкъщи в София, от която така или иначе доста се бяхме отдалечили вече. Така че продължаваме нататък. Вече е тъмна доба и ние трябва да стигнем до непознато за нас място, до което няма кьорава табела, както можете да се досетите, имайки предвид къде живеем. Но нашите Юпитери правят огнен тригон! Ще се ориентираме и това е! Ако ще турско да стане!
Обиколихме няколко пъти Асеновград, следвайки указания отзад-напред, указания от неориентирани асеновградчанки и указания от ентусиазаирани, почерпени младежи, от чиято нечленоразделна реч все пак успяхме да сглобим някаква мислена карта на пътя към партито. А дали?
Извън Асеновград беше тъмно като в рог, не срещнахме ни табела, ни отбивка за “40-те извора” и започнахме да се опасяваме, че сме я подминали. И тъкмо ще обръщаме да се върнем, колата кашлюк-хръц-пръц и изгасна насред шосето. Напречно за по-сигурно.
Бонус... упс, кажи го, де... Наръчник: А нямате и ръчна спирачка, а?!
Запретваме ръкави и следваме вещите упътвания на собственика на колата. Отваря се капакът. И три женски глави се провират вътре. За щастие не руси. Дава искра, но не пали. Задавила се е, както се оказва по-късно, когато след много лутане ни намира спасителният ни отряд. Много лутане, понеже не знаем къде се намираме и не можем да обясним.
Наръчник: Тъмно като в рог, насред полето все пак!
Бонус: Аз и Рама махахме на някоя случайно заблудена кола, задаваща се към нас по “изгубената магистрала”, за да питаме къде адежба се намираме, та да обясним на “спасителите ни в ръжта”, които бяха напуснали партито в саможертвен порив, не за друго. Колата естествено намаляваше с плахо любопитство и след половинсекундно колебание дим да я няма. Така де. В тая доба я сме жрици на любовта, я нещо по-лошо. Да плачеш ли, да се смееш ли? Ала май наистина си беше бонус, тъй като не се знаеше кой можеше да реши да спре, че и да слезе от колата, че и не знам какво още.
И в един звезден миг (А да! И падаща звезда видях, докато чакахме половин час безпризорни на “магистрала 60”... Straaangeeers in theee niiight….) нашите благодетели дойдоха. Запалиха колата ни и ни отведоха по предназначение с 5-6 часа закъснение.
Наръчник: Не закъснение, момичета, а ретроградие! Да си имаме уваженията!
Бонус: 1. Момчетата бяха прекрасни, чисти сърца, които ни стоплиха в стреса от целия екшън с отношението и отзивчивостта си. 2. Видяхме звездно небе, каквото в София не може да се види, а също посрещнахме изгрева. Слушахме и хубава музика на моменти. 3. Имахме приключение! 
Какво ли ще се случи следващото лято? Както е тръгнало, всяка година изненада.
Оставям разказа отворен, в случай че Рама иска нещо да добави.
De profundis clamavi ad Te, Domine!Редактирано от DeProfundis на 14.08.05 19:06.
|
Black Sabath
