По въпроса за качулката след дъжд - ей това най не мога да си простя: че изобщо тръгнахме (по моя покана/инициатива). Щото знам какво е ретро Меркурий. През последните десетина дни го бях усетила по още доста разнообразни (и леко грубички) начини... Като капак транзитиращият Уран ми прави квадратура с Марс (в 3-ти дом, обърни внимание) - с което също бях наясно. И предчувствах, че нещо ще се случи. Но не знаех дали наистина го предчувствам или просто се самонавивам, понеже знам...

И да - голяма грешка е да се смята за безобиден Меркурий. Това важи за всяка друга планета, предполагам - но да се подценява Меркурий е особено лесно. Щото той иначе е един такъв лек, въздушен, ведър, немирен и игрив - като безгрижно, светлооко и бързоного хлапе. Особено пък ние, дето Меркурий ни управлява асцендентите, май сме особено склонни да си мислим, че сме наясно с номерата му и сме го хванали за шлифера... И че владеем положението един вид (или това май беше от Плутон, хе).

Не знам - аз още не мога да го смеля напълно. И понеже предните дни бях някак мобилизирана, а днес се отпуснах за пръв път - и потънах в някаква сладостно-тегава депресия (лека). И даже хич не ми се мисли за духовния урок, който е скрит някъде в гънките на цялата тази кошмарна събота. Бах го в урока, да му се не види. Да не говорим, че завчера още не бях в течение за пълния размер на щетите от случката - чисто финансово. А днес вече ми стана ясно, че съм напълно разорена - и съм толкова бясна и съкрушена, че единствено страха, че излишно ще си обременя кармата ме спира да прокълна изродите... дето сега ще ми се разкаже играта заради тях..

Във всеки случай в цялата случка беше поразителен начинът, по който се повтаряше темата връщане - във всевъзможни детайли... И как нито едно нещо не стана по план. Още предните дни бях обмислила поне десетина варианта за придвижване - включително с кола под наем. Нито един от вариантите не стана - и в последния момент ми дадоха назаем тази кола.

После, преди да тръгнем, поне десет пъти се върнах за нещо забравено. По-късно, когато ме обраха на бензиностанцията, цялото висене в полицията ни забави поне 3 часа, символично връщайки ни назад. После в Асеновград така жестоко се загубихме, че обиколихме града минимум 3 пъти, отново връщайки се на едно и също място. И накрая, когато колата ни изостави насред онова черно поле, "спасителният отряд" с моите приятели се върна назад, за да ни помогне - и понеже се оказа, че сме били в напълно погрешна посока, доста се връщахме, докато хванем правилния път...

Та тъй.

Обмислям да напиша сценарий за трилър по целия "ретро-период" и евентуално да забогатея от продажбите - или поне да си възстановя малко парици и да си купя нов апарат. Каквото остане - за бира и пици с вас.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите