Рама, има твърде много неща, дето всички си ги знаем, ама някак все се изкушаваме да ги заобиколим.
По аналогия с посочения пример - всички знаем, че е добре да имаме чадър, когато времето е дъждовно. Домързява ни да си вземем чадъра, щото е неудобен за носене и щото 'сме наблизичко'. Дъждът ни навалява персонално някак от глава до пети. Пък после сме силно изненадани и недоволни, че трябва да си стоим вкъщи и да смучем таблетки за болящо гърло. Примерно.
аз поне редовно си го правя тояТ номер - и май никога няма да се науча просто да си вземам чадъра
Може би това е идеята на осъзнаването - освен на знаенето: просто трябва, и толкова... без мрънкане 'ама, искам другото'...

Тук му е мястото да си призная, че проблемите ми с осъзнаването клонят към грандиозни... ... като че ли отказвам да осъзнавам каквото и да е, което не ми чупи главата?!?

Мисля, че любимата игра на Меркурий е криеницата. Много го бива да изскача от нищото и да крещи *Бау!*. Когато ти е пред очите, наистина мяза на хлапе, дето си мре да се хили през сълзи. Ама, когато не е... брррррр! Внезапно се озоваваш на въртележката, че и идея си нямаш как се слиза от туй чудо. И като стигнеш до въпроса 'ама как съм се качила?!?' - разбираш, че отново нещо те е отминало, без осъзнаване... мдам.
Което, ако те кефи да си на въртележка, си е ОК. Проблемът е, когато никак не ти е гот. Бррррр! Бляяяяях! Гррррраааууууууу!

Впрочем, питах една позната, която е по-наясно от мен с проклятията. И тя ми обясни, че в състояние на афект, колкото и да се въздържаш да кълнеш на глас, в ума ти все пак се въртят всички злини, които желаеш да му се случат на съответното говедо. Т.е., по същество, никой не се е спасил от това да проклина и да бъде проклинат. Тънкостта, според нея, е да си дисциплинираш мислите така, че картините в главата ти да не са убийствени, ами просто абсурдни. Нейният пример беше 'Да ти се разлисти косата, дано!'. И ме похвали за изобретението 'Все накриво да пикаеш!'...

А! Сетих се, че ние тук си имаме и други теми по повод нечие ретро!
Ако речем да комбинираме ретрото на Меркурий и Венера, подкрепени от Плутон - мисля, че спокойно бихме могли да се класираме за Оскар за някоя 'черна комедия'... хъм... пу!, за мене - ПлутонЪТ!!!

*кaквото беше, вече свършва с този миг -
и не мигът, а просто всичко ни дели*