Леле, слънце, пак ме стопли. Да, и теб визирах, когато говорех за "плодородните почви" в моя живот . Ти също си основен фактор, за да започна да търся връзката си със земята, да се замислям въобще. А у вас и в градинката ти се чувствам наистина прекрасно, като у дома. Още не съм развила усещането за корен, за което говориш. Все още моят дом не е моят дом, нито точно енергийна централа, а всяко друго място по някакви други причини би могло да стане. Причини като синхронично стечение на време, място, хора и вибрация.

Но разбирам това, за което говориш - земята, за която се грижиш и която ти се отблагодарява с плодовете си; красотата, която създаваш и още повече, че тя е жива. Това не е картина, гоблен, пано. Не ги подценявам като венец на творческия акт, но не е ли истинско чудо да виждаш, че от съзидателните ти усилия се пръква нещо красиво, а на всичкото отгоре и живо? Цветя, билки, плодове... Тук творчеството и грижата се сливат. Докато ти му служиш и то ти служи във взаимна радост.

Навярно един ден и аз ще живея по този начин.

De profundis clamavi ad Te, Domine!