|
Боже, какъв подарък ми направи с този текст, ако знаеш само...
И в какъв невероятен синхрон си с това, което и на мен ми е "тема на фокус" напоследък (темата ми за например)...
Точно този уикенд за мен също беше някакво пиршество на сетивата – може би защото най-накрая ме пуснаха в кратка отпуска и, предчувствайки предстоящите свободни дни, най-после успях да се отпусна… И голяма част от времето (когато не валеше) прекарах на терасата, сред миниатюрната ми градинка там. И стигнах до извода, че нищо на този свят не ме възстановява, релаксира и лекува така, както ароматът на зеленина и пръст, небе над мен, вятър, и допирът на пухкавата козинка на котката.
В известен смисъл тази пролет за пръв път усетих това, което ти така великолепно си описала. Досега вкъщи се грижех само за няколко стайни растения и 2-3 саксии със здравец на терасата. Преди два месеца мама ми направи невероятен подарък – накупи ми кашпи, пръст и растения и ми направи на балкона малка градина. Направи го с леко свито сърце, защото не й се вярваше,че ще се грижа да растенията добре – и ще ги уморя за нула време. Опасенията й не бяха съвсем лишени от основание, защото досега често се случваше да забравя да полея хибискуса, а и наистина бях погубила известно количество цветя (пак с неполиване).  
Аз обаче така се прехласнах по тази градинка, че оттогава няма ден, в който да не прекарвам известно време там. Грижа се за цветята, поливам ги, торя ги, почиствам ги, говоря им – и ми доставя невероятно удоволствие. Имам си кипарис, акация, дори малко лимоново дръвче, което баща ми е посадил и отгледал. Имам “вещерско ъгълче” с билки – мащерка, лавандула, розмарин, риган, мента, копър, босилек, джоджен, чубрица, невен, омайниче… Даже домати имам  – за тях особено внимателно се грижа и вчера открих, че се е “родило” първото доматче. Още е съвсем мъничко (колкото орех) и напълно зелено, но аз така му се зарадвах! И вече си представям как скоро ще си бера домати и босилек, които сама съм си отгледала – и ще ги поливам с билковия зехтин, който си направих на Еньовден.[preglyshtam] И с малко козе сирене става угощение точно по мой вкус.
В моята карта земята доминира - наравно с огъня уж, но всъщност винаги съм усещала доста по-отчетливо земната си част, особено луната в Телец. Обаче това не е било винаги така – мисля, че земята в мен се “събуди” много бавно и постепенно. Винаги съм боготворила дома си (Венера в 4 дом) и много съм се грижила за него – и винаги ми е било страшно важно да е уютно и красиво около мен. Но преди десетина години да речем, най-доминиращата точка в картата ми беше Венера – Луната все още дълбоко спеше. И тогава домът ми беше главно средство/територия за прелъстяване. Както и нещо като “храм за разкрасяване”, предвид тогавашната ми изключителна вманиаченост на тема външен вид.
Дотогава никога не бях имала усещане за дом, род и корени. И аз като теб живеех с вечно приготвен куфар, бях сменила местожителството си около 7-8 пъти и се самопреживявах като космополит и като дърво без корен – като листо, подмятано от вятъра. И ми харесваше така, въпреки че понякога смътно усещах някакъв неясен копнеж по “земята”...
Мисля, че това, което за пръв път пробуди земята в мен – и особено Луната – беше Плутон. Защото през периода, за който говоря, той е транзитирал последователно първо Луната ми (в опозиция), после съвпад с наталния ми Юпитер (управител на 4 дом) и накрая самия връх на 4 дом.
После – като “по учебник” – завръщане на прогресивна Луна, а малко след това сатурново завръщане (и транзит на Сатурн върху Луната ми). Тъкмо тогава за пръв път Луната в мен почна да се размърдва – и драстично се промени усещането ми за дом (и не само). Тогава за пръв път започнах да възприемам “у дома” като място, където искам да пусна корени и където винаги да се връщам… И като “енергийна централа” – тоест не само като сигурност, опора, но и като енергиен източник, който хем сама зареждам, но и чрез който да се възстановявам и лекувам. Тогава осъзнах, че никъде на света не си почивам така истински, както вкъщи – и че това място е свещено за мен по един особен, одухотворен и труден за описване начин...
И всъщност сега за пръв път с такава сила изпитвам възторга от Земята – и то тази “земя”, за която сама се грижа. Всяка сутрин намирам в градината мъничък “подарък” – цъфналата лавандула, ново невеново цветче… Ментата така ухае, че я усещам от няколко метра… Хибискусът най-после ми “прости”, че го изнесох навън и са му покарали нови листенца… Доматите са израснали високи – вече са колкото мен. Мащерката е избуяла и сякаш се опитва да запълни всеки свободен милиметър в саксията… Докато поливам цветята, котката идва с мен и с огромен апетит “пасе” от тревата, която съм насадила специално за нея… После подушва босилека, отърква се в саксията с лимона, опитва се да улови една муха, а след това се приближава, леко ме “чуква” с челце по крака, гушва в мен и почва тихо да “преде”…
А аз тихо съзерцавам цялото това вълшебство – и дори не забелязвам шумния булевард, който е само на двеста метра от мен… Сякаш някаква невидима стена ме отделя от градския живот, с цялата му истерия, задръствания, високи технологии, студени офиси, макдоналдс, сметки за ток и видиотени политици… Аз съм си у дома и съм боса – и сякаш съм потънала в една огромна, мека прегръдка от цветове, аромати, капчици роса и чуруликане на врабци… Животът около мен празнува – расте, цъфти, жужи, пее, мърка, грее – а аз просто ще се пръсна от щастие и благодарност…
И с всяка своя клетка усещам връзката със Земята… Чак сега разбирам какво има предвид мама, когато казва, че само в нейната градина си почива истински… И сега разбирам колко жива е Природата – че и тя си има тяло, плът, сърце, душа… Цялата планета Земя е едно огромно, живо същество – и единственият начин да почувствам “пулса” й, е да докосна поне мъничка част от зеленото великолепие, което тя ражда… Да го полея, да му се порадвам и да го обикна… И сега осъзнавам, че всъщност една малка градина побира в себе си всички стихии – огъня на Слънцето, въздушните целувки на вятъра, водната магия на дъжда, без който земята не може… И че само когато човек пусне корени в земята, може да проумее истински небето…
…май се отплеснах…
И аз много те обичам…
|
Re: Възхвала за земята [re: DeProfundis]
