Съжалявам, че съм като малките деца напоследък, дето дърпат възрастните за полите, ама явно ме е подгонило любопитството.
(Още мисля по другата тема и ми харесва, че много хора са отговорили... искам да прочета всичко на спокойствие и тогава ще напиша и аз...)
Та, този път въпросът ми е как се отнасяте към всякакъв вид прогностики (вкл. астрологични), гадателства, ясновидства... изобщо информация, до която самите вие нямате достъп, но може би някой друг би имал... Бихте ли отишли при астролог, гадател, ясновидец или някакъв подобен човек, за да ви каже как ще се развие дадена ситуация или за съвет как да постъпите?
Питам, защото ми се струва, че много хора се възползват от такива услуги - и то за най-банални неща, според мен...
- Това ли е мъжът/жената на живота ми?
- Партньорът ми изневерява ли ми?
- Да си купя ли тази къща?
- Колко деца ще имам?
- Тази връзка кармична ли е?
... и такива разни...
Де да знам. Ако сама не знам дали обичам някого - кой може да ми каже? Ами ако ми кажат, че този човек не е за мен и аз се подведа - кой поема отговорността? Ами ако ми кажат - както са ми казвали - че нищо няма да излезе от нашата връзка...? Добре, че ми беше все тая кой какво говори. Иначе щях да се откажа от любовта си - и виж ти, наистина нищо нямаше да излезе... Или друг пример - казвали са ми, че трябва да живея в чужбина, така ми "пишело" в хороскопа (фрашкан девети дом), хич да не съм си помисляла да се връщам в България?! И как така - когато цялото ми същество се поболява в чужбина, как така ще седя някъде, понеже "в хороскопа ми пишело"...
Мисълта ми е, че тези неща лесно се превръщат в self-fulfiling-prophecy... програма, която се задейства на подсъзнателно ниво в човека и предвещаното се сбъдва...
Всъщност ми е трудно да формулирам темата конкретно, прекалено обширна е. Но идеята е за това добре ли е или не да надничаме там, докъдето нямаме достъп? Според мен, ако трябва да получа някаква информация, тя ще ме намери по какъвто и да е било начин ("Което е за мен, няма да ме подмине") - тогава какъв е смисълът да ходя и да любопитствам и сама да си навличам беди? И защо хората го правят, ходят по врачки, търсят прогнози? Да не би защото не им стиска да поемат отговорност за собствените си решения и така е по-лесно, някой друг да каже...
Всичко това, защото се записах на курс по Рейки и в предварителната среща с Мастерката можеш да зададеш въпроси, които те вълнуват или да си пожелаеш нещо... и аз изпаднах в едно такова недоумение - какво да питам, какво да си желая, когато нещата са това, което са... И живея живота посредством собствената си преценка, собствения си опит, собственото си знание, аз си вземам решенията, аз си нося отговорност за тях... Вярно, че ми каза нещо, за което не бях питала - но пък то се отнася за неща, случили се толкова отдавна... преди толкова животи, че наистина няма голямо практическо приложение в сегашния и представлява по-скоро любопитен факт...
... вие как се отнасяте към тези неща? Правите ли си хорарни карти, правите ли прогнози за други хора, питате ли за себе си? И защо?
Лъвовете не блестят с оригиналност, лъвовете блестят с блясък.
|