|
|
| Тема |
 Не е за четене! - off |
|
| Автор |
Джeми (Quick Silver) |
|
| Публикувано | 16.10.04 17:59 |
|
|
|
Краят на тишината наближава. Може би. Още не е започнал, но поне предчувствието е налице. Нещо като дървената портичка в далечината, която прискърцва от вятъра - колкото и да е отдалечен звукът, вече я има надеждата, че ще стигнеш до някъде. Особено, ако до момента ти се е струвало, че си единственият признак на живот в тая Вселена.
Въпросът не е дали ще срещнеш други хора по пътя си - с тях се разминаваш постоянно. Въпросът е дали ще срещнеш друг човек, чийто звук - вибрация - цвят - светлина да резонира с тебе. И да те извади от тишината.
Вие можете ли сами да сте си стимул?
Аз - не. (Проклятието на Луната в Риби в 7-ми.)
Можете ли да се сърдите на себе си и със седмици да не си говорите?
Аз - да. (Въздухо-Плутонова комбинация.)
Можете ли да прощавате и да забравяте великодушно?
Аз - не. (Юпитер в Скорпион, а и Скорпион на куспидата на 3-ти.)
Можете ли въпреки това да вярвате в бъдещето?
Аз - да. (Меркурий се разхожда между световете като у дома си, но винаги се връща на Олимп.)
Транзитният Юпитер ми нахлува във 2-ри тези дни.
Във всеки случай, докато ми се моташе из 1-ия, очакванията ми не се сбъднаха. Не наддадох на живо тегло. Макар че проядох сладко. Не настъпи рязко подобрение в самочувствието ми. Само нахалството ми нарастна. Не спечелих от никакъв вид хазарт. Не, че опитвах старателно, де. Нито се влюбих, нито в мен се влюбиха. Или, ако се е случило, просто не съм обърнала внимание. Не развих по-широки възгледи за живота. По-скоро спря да ми пука за каквито и да е възгледи. Не се нахвърлих върху сергиите на "Славейков" с палмнал поглед. Започнах обаче по-често да наминавам през крайпътните барове. Не усетих личностна промяна към по-добро. Напротив - пуснах се по пързалката на общо основание.
За сметка на всичко това, обаче, съм преизпълнена с планове за бъдещето. Да стана по-добра и да надебелея. Да си вдигна самочувствието с някой джак-пот или поне с някое влюбване. В мен, разбира се. Възгледите ми за живота да станат толкова широки, че да спре да ми пука за каквото и да е. Да вкарам някоя и друга книжка в главата си, по възможност - в трезво състояние. И да мина от пързалки на катерушки. Там поне може и нагоре да се драпа. И съм сигурна, че всичко това ще се случи.
Има само едно условие: краят на тишината да е факт... е, поне започнах да се ослушвам за звука, който ще ме извади от нея...
Да вървя на майната си?!?
Че аз оттам идвам, бе...
| |
| |
| 
|
|
