|
Тема |
Re: Не е за четене! - off [re: Koтkaтa Mapтa] |
|
Автор |
FrannyGlass (сънливка) |
|
Публикувано | 23.02.05 12:52 |
|
|
Ох, това с мрачните мисли ме преследва, както се казва, от ранно детствоМоже би защото и аз имам квадратура на Луната с Плутон?Спомням си още в детската градина - учителката ни чете някаква приказка, всички деца слушат, а аз съм се отвяла (и до ден днешен го правя най-редовно). Изведнъж реввам с цяло гърло и всички ме наобикалят. Другарката се опитва да изкопчи причината за моя внезапен изблик с най-различни предположения. "Някой те е ударил? Или обидил?Нещо си си изгубила?".Отговорът е потресаващ - "какво ще правя един ден, когато майка и татко умрат?". Хм, представям си как се е почувствала учителката тогава. Факт е обаче, че до ден днешен очите ми се наливат със сълзи като си задам същия този въпрос...Според майка ми съм развила истинска параноя, защото се случва понякога да звънна по никое време и да ги питам дали са здрави и дали не крият нещо от мен. А миналата година телефонът ми действително иззвъня в 3 през нощта - погледнах кой ме търси с надеждата, че е някой пийнал приятел, който иска да ми каже, че ме обича, но видях с почуда името на леля ми. Ужас!!!Направо се сковах!И познай какво направих...не вдигнах. Бях абсолютно убедена, че ще ми сервира някоя лоша новина. Цялата изтръпнах, крайниците ми се вкочаниха и мисля, че за първи път получих тогава една от така наречените панически атаки (така или иначе станах жертва на страховете си по-късно и ми се наложи да боря едно ужасно паническо разстройство...). Естествено не мигнах и едва дочаках сутринта, за да се обадя вкъщи. Нашите бяха съвсем добре, слава богу, и се чудеха защо съм станала толкова рано. А леля ми твърдеше, че въобще не ми е звъняла и става въпрос за грешка...
Така че аз също изпитвам ужас от обажданията в 3
|
| |
|
|
|