Днес е моята лоша Неделя. В "Мери Попинз" имаше лош Вторник и лош Четвъртък, при мен е Неделя. Събудих се мрачна и сърдита на целия свят. Извадиха ме от съня ми насилствено, с типичните неделни шумове, които понякога така ненавиждам!А списъкът със задачи стоеше неумолимо пред мен. Случвало ли ви се е понякога да не ви се събужда. Да се свиете като ембрион в юргана си и да откажете общуването със света? Всичко ми се виждаше безсмислено днес - висенето на олющената спирка, влаченето в мизерния автобус, потискащата празнота на коридорите в работата ми, глупавото интервю, което трябваше да смъкна и което ме завлече в свят, който ми е противен. Изпитах неприязън към себе си, когато чух сухия си глас, докато говорех с майка ми по телефона. Това е един от онези дни, когато съм зла без причина и после...тайно се измъчвам от това. Дори стограмката ром не счупи бравата на заключената ми душа. Приятелите си усещам като някакви призрчни същества, по-нереални от призраците в сънищата ми. Бившите любови изплуват в съзнанието ми с техните настоящи вдъхновения, бъдещите ми ги няма никакви. А сега-то ми е като опожарена августовка нива...
Дори не мога да се наплача, защото сълзите ми и те са се стпили някъде по пътя. Понякога тъгата е за предпочитане пред лошите Недели... Май има някакво обяснение, въпреки че не разбирам кой знае колко от астрология - транзитното ми Слънце е в квадрат с Луната, Нептун и Меркурий... (не знам какво точно значи това, но се научих да набръчквам нос като видя квадрати)

"Всичко си струва труда, щом душата не е дребна"...Фернанду Песоа