Значи, при мен нещата започват от ранна детска възраст. Навързани са 2 мои специфики:
1. откак се помня си блея в небесата. И откак се помня се спъвам, падам и се потрошавам точно заради същите небеса.
2. до ден-днешен се водя "детето - кошмарче" във фамилията. Едва ли ще ви хрумне дивотия, която да не съм изпробвала...
Обаче също съм и олицетворение на поговорката "Когато Господ затваря врата, отваря прозорец". Защото много рано се научих да чета. Което, сега осъзнавам, е давало бегли глътки въздух и почивка на родителите ми... Хората се бяха научили - разбеснея ли се - да ми връчват тържествено някоя "тухла". Явно са предпочитали милионите ми "Ама защо...?", пред поредното търчане в посока "Пирогов". Да отбележа само, че вече схващам логиката им... хъм...

Това все едно съм го писала аз.
А интересът ми към астрологията...ами виновна е майка ми...само тя.даваше ми да чета всичко, само и само да стоя кротка...и аз си четях, и Линда Гудман и разни други книжки. Но допреди 1 година и малко бях съвсем на ниво "квартална клюкарка", сега благодарение на Анима съм доста по-напред.Но според нея аз съм си имала заложбите с Уран на МС,е 10-ти дом, в Скорпион....ще видим:)))