Нямаш идея даже как ме замисли с този толкова простичък въпрос!
От доста време си припомням. И най-накрая стигнах до любимия си извод, че - когато нещо трябва да се случи - то се случва...
Значи, при мен нещата започват от ранна детска възраст. Навързани са 2 мои специфики:
1. откак се помня си блея в небесата. И откак се помня се спъвам, падам и се потрошавам точно заради същите небеса.
2. до ден-днешен се водя "детето - кошмарче" във фамилията. Едва ли ще ви хрумне дивотия, която да не съм изпробвала...
Обаче също съм и олицетворение на поговорката "Когато Господ затваря врата, отваря прозорец". Защото много рано се научих да чета. Което, сега осъзнавам, е давало бегли глътки въздух и почивка на родителите ми... Хората се бяха научили - разбеснея ли се - да ми връчват тържествено някоя "тухла". Явно са предпочитали милионите ми "Ама защо...?", пред поредното търчане в посока "Пирогов". Да отбележа само, че вече схващам логиката им... хъм...
Тъ, в някакво много древно вече издание на БГ-енциклопедия, имаше статия за "звезди"... Не, че съм успяла от първия прочит да я разбера - но тогава май за първи път започнах да усещам защо гледам нагоре. Какво търся. Е, тази статия беше изядена от препрочитане в съвсем буквалния смисъл на думата... ... дъвчех си книжките преди да заспя...
Когато нашите луднаха от въпроси на тема "звездите, небето и Малкият Принц къде точно живее", ме оставиха в ръцете на леля ми, която пък точно тогава превеждаше за лична употреба годишното издание на някакво австрийско астрологическо нещо си, май "Хутерс" се казваше... Жената стоически ми понасяше защоткането и бърборенето, само от време на време с леко неудоволствие измърморваше "Аман от Близнаци, значи!...". Само за сведение - леля ми е Дева. И много по девешки ме преведе през лабиринта на наличието на 12-те зодии.
Водеше ме през този лабиринт, докато станах на 12 - после един ден ми връчи записките си от преводите на "Хутерс"-а и ме заряза да се оправям сама с тях. Стигаха ми като "идея" до ключовата за повечето ни '89-а, а после и аз "минах по каналния ред" със Сефариал, Слънчевите знаци на Л. Гудман и първото издание на Люмиер. В това число - томовете на Александер... сега ме е срам, де, ама тогава направо ги колекционирах... Дълго време купувах всяка книга, в която се споменаваха "звезди", "зодии", "астрология" и поглъщах на екс. Назорената тройка по математика не ме спря в ентусиазма ми да се преборя даже с тригонометричните начини за изчисляване на домификацията... и май тогава най-вече се научих да псувам... Докато един ден същата моя леля - Дева не узна цялата истина за просташкия ми речник - и след кратко време ме сдоби с Ефемериди и Таблици на домовете. Разбира се, с изричното условие никога повече да не псувам пред нея!

Тъ, вкратце, е това...
На прочелите ме - честито! Имате здрави нерви... хъм... за овации си е!

... че корените ми са във Въздуха ...

Редактирано от geminiled на 31.10.03 00:28.