|
Тема |
Слънчо, [re: Mesmerisa] |
|
Автор |
Джeми (Quick Silver) |
|
Публикувано | 28.10.04 21:21 |
|
|
да не забравяме все пак, че живеем в свят на парадоксите.
Първият парадокс е, че не съм в депресия... все още... Поне, когато стигна до нея, си знам, че е финална права - и след нея отново ще грейне слънцето. Но, като гледам как Плутонът пак ме нагазва опозиционно, споко - няма да ми се размине!
Вторият парадокс е, че мяукането на моята Котка този път ме кара само повече да оглушавам. За храната някак се погаждаме. Ама гушкането сега е най-невъзможното нещо на света. Тежи ми...
Третият парадокс е тъкмо тази тишина, от която искам да се измъкна. Имам чувството, че съм заседнала в нея. Ни напред, ни назад. Ни нагоре, ни надолу. А всеки ден се случват толкова много неща! Толкова много хора и емоции има. Нови. И, по силата на Близнашко-Меркуриевата логика, би трябвало да съм в свои води. Ама не са "свои". Да не говорим, че не са и "води"... де да бяха!...
Или може би всички нас някак дълго ни нямаше? И стана тихо, тихо..?
Само "... котешки дири в моите сънища..."
Да вървя на майната си?!?
Че аз оттам идвам, бе...
|
| |
|
|
|