Да, и аз съм против "катеренето" с лифт или рейс. Качвам докъдето реша, после летя надолу. Колелото си съм качвал в рейс един единствен път от Железница към София, но тогава с един приятел замръкнахме там, защото малко се позагубихме. Не точно загубихме, по-скоро се прее****:))) Разправяше ми той, че знаел някакъв път, по който се излизало на Панчарево. Речено, сторено, аз винаги се навивам на непознати маршрути, нали трябва да има интрига:))) Тръгнахме ние, някъде към 6 часа следобяд бяхме в Железница на последната спирка на 98. Оттам тръгнахме по един асфалтиран път в посока Панчарево. Тоя път би трябвало да води дотам според моя приятел. Беше адски стръмен, много готино спускане. Пуснахме го, скоростта не е падала под 65км/ч. Абе, върховно спускане. Стигнахме вече в планината. Влизаме в гората, а пътя все повече се стеснява. Накрая стана няква пътека, където и хора трудно минават, обаче ние не се отказваме. Много дървени глави сме:))) Минахме тая част, пътеката се разшири, ние въздъхнахме и си продължихме като пичове. Карахме още 2км надолу и стигнахме до едно дере. Дълбоко поне 10м, широко ехеее... много широко:))) Няма минаване. И кво да правиш?! Връщане назад. А бяхме минали 14 км. Не ги усетихме на спускането, обаче на изкачването беше мъка. Сума почивки правихме, щото моя приятел почти издъхна. По едно време имаше идея и да спим там, обаче много бързо му я избих от главата:))) Часът наближаваше 9. Вече беше почти тъмно. В крайна сметка стигнахме догоре, до спирката на 98. Часът беше някъде 9:30. Моя приятел ми каза, че е абсурдно да стигнем до София и че щял да чака рейса. Освен това, нямал "мигач" опасно било да не го бутне кола. Нямаше как да го оставя да си чака сам рейса, та останах и аз. Пък и аз си бях уморен. Та лесно се убедих на варианта с автобуса. Висяхме като сополи 40мин за рейса. Е накрая дойде. Качихме се като пичове и после от Хладилника хванахме пътя за вкъщи вече на самоход. Голямо приключение беше тогава, с кеф си спомням за него:)))
Ех, как се отплеснах от темата:))) Мисълта ми беше, че не си падам по возенето с колело в автобус. Те и затова не искат да карат с мен:))) Единствено ги разбирам тези, чиито колела са пригодени само за downhill, т.е. с единичен венец отпред. Те и да имат желание, трудно биха излезли на Алеко на самоход:))) Айде че се отплеснах. Със здраве!