Ето какво "открих". Ще се опитам да съм полезен на хора с всякакви байкове: ако се хване по-горе описаната заобиколна алея, която започва от с. Железница и обикаля Витоша, няма да е толкова страшно. :) Защото е равничко, сняг НЯМА (събота, след обяд), само малко кал тук-таме, но в незаначителни количества.
А сега - за самоубийците ;-) Въпросната пътека си върви, има и разни табелки, които указват разклоненията за Бистрица, Симеоново, симеоновските езера. Вчера карах към симеоновските езера. Тук вече си има калчица, а на едно място, в продължение на десетина метра, и снежни остатъци. Не знам как да опиша мястото, за което ще говоря. Значи - ако се завъртиш с лице към София (която така и не се вижда от един баир), насреща има поляна (големичка). Насред поляната, където се пресичат пътеките, има три табели (вчера на една от тях имаше завързано червено шалче, не знам какво значи това, чак цялата табела беше закрита). Едната сочи към симеоновските езера, втората - към баира (вляво от него има една доста забавна пътечка, която започва с равно, но за кратко:). На дясно е за към Бистрица. Моя милост хвана "у лево" - Сим. езера. Е да, ама пътеката се разклонява и аз хванах тоя рът "у десно", малко по-стръмничко, но общо взето равно (малко камъни). И, както си прехвръквам, иде един остър ляв завой... А там пътеката изведнъж се разклонява на две по-тесни. Дясната - адски тръмна, лявата - почти водоравна. Аз и тоя път - у лево. Ами - до тук. 10 метра и дере. А то какво се оказва - земята буквално е разцепена, образувало се е стръмно дере с пръст, едри и дребни камънаци по дъното, дървета. Е, не е чак толкова апокалиптично, но моята алея продължаваше по права линия след още 15-ина метра, само че по въздуха. (ех, къде са ми крилете). Един съвет - ако решите и вие да минете от там, влачейки колелото с една ръка и залавяйки се с другата за стърчащи клони - внимавайте!!!! Камъните се ронят!!!! Не е много високо, нито чак отвесно, но една малка грешка може да доведе до свличане и .... долу са все камънаци (спокойно, докато преминавах, не открих никакви кости и ръждясали велосипедни части :-)))).
Е, след това няма и 3 минути и симеоновските езера са насреща.
Амин!