|
Тема |
Re: Буда [re: The Voice] |
|
Автор | The Voice (Нерегистриран) | |
Публикувано | 09.09.04 00:14 |
|
|
От "Dhammapada"
Тема "Умът-мисълта"
" Както стрелецът издялква и прави прави своите стрели,
така Учителят отправя своите изправени мисли.
Като една риба извадена от водата
се мята на брегът.
Мислите се блъскат и трептят,
те вибрират и са нестабилни.
Те странстват по тяхна воля.
добре е да ги контролираш.
И овладяването им носи Щастие.
Но колко финни са те, колко заблуждаващи.
задачата е да ги укротиш
и командвайки ги - да намериш Щастието.
Как може една безпокойна мисъл
за разбере Пътят?
Ако човек е обезпокоен
той никога няма да се изпълни с Познанието.
С пълна концентрация
Учителят направлява своите мисли,
Той приключва тяхното скитане,
седнал в пещерата на Сърцето
Той намира Свободата.
Една необезпокоена мисъл
спира да оценява
какво е право и криво.
Една мисъл над осъждането
наблюдава и разбира.
Твоят най-голям противник не може да те нарани
така, както твоите собствени мисли - неовладяни
Но веднаж овладяни
никой не може да ти помогне повече
нито дори твоят баща или майка.
Буда
....следва темата: "Цветята"
……………………………….
От "Dhammapada"
тема: "Цветята"
" Кой ще победи този свят
и светът на смъртта с всичките и богове?
Кой ще открие сияйният Път на Законът?
Ти ще го сториш!
Както този човек, който търси цветя,
намира най-красивото, най-рядкото цвете.
Разбери, че това тяло
е просто като пяната на една вълна,
сянката на една сянка.
Пречупи стрелите на цветята на желанията
и тогава невидим..
се измъкни от Царя на Смърта
и продължавай пътуването си...
Смъртта покорява човекът,
който отглежда цветя,
докато с разсеяни мисли и жадни сетива
търси напразно щастието
в удоволствията на този свят.
Смърта го отвлича,
както един порой отвлича едно заспало село.
Пчелата събира нектар от цветята
без да се привързва към тяхната красота и аромат.
Нека Учителят да се застоява и да скита.
Погледни своите собствени грешки,
какво си направил и какво не си успял да направиш.
Отмини грешките на другите.
Като едно красиво,
Блестящо, но...без мирис цвете,
са красиви, но празни думите на човекът,
който говори, но не вярва в думите си.
Ароматът на сандаловото дърво, розата, жасминът
не могат да пътуват с/у вятъра.
Но ароматът на добродетелта
пътува срещу вятъра
...до краят на света.
Колко по-фин е ароматът на добродетелта
от този на сандаловото дърво, розата,синият лотус и жасминът.
Тяхният аромат не достига далеч,
но ароматът на добродетелта
се издига до небесата.
Желанията никога не прекосяват пътя
на добродетелният буден човек.
Неговото излъчване ги освобождава.
Следвай Пробуденият
И от тълпата на слепите
светлината на твоята мъдрост
ще свети чиста.
Буда /563-483 пр.Х./
....следва темата: "Глупакът"
|
| |
|
|
|