От "Dhammapada"
Тема "Умът-мисълта"

" Както стрелецът издялква и прави прави своите стрели,
така Учителят отправя своите изправени мисли.

Като една риба извадена от водата
се мята на брегът.
Мислите се блъскат и трептят,
те вибрират и са нестабилни.
Те странстват по тяхна воля.
добре е да ги контролираш.
И овладяването им носи Щастие.

Но колко финни са те, колко заблуждаващи.
задачата е да ги укротиш
и командвайки ги - да намериш Щастието.

Как може една безпокойна мисъл
за разбере Пътят?
Ако човек е обезпокоен
той никога няма да се изпълни с Познанието.

С пълна концентрация
Учителят направлява своите мисли,
Той приключва тяхното скитане,
седнал в пещерата на Сърцето
Той намира Свободата.

Една необезпокоена мисъл
спира да оценява
какво е право и криво.
Една мисъл над осъждането
наблюдава и разбира.

Твоят най-голям противник не може да те нарани
така, както твоите собствени мисли - неовладяни

Но веднаж овладяни
никой не може да ти помогне повече
нито дори твоят баща или майка.

Буда

....следва темата: "Цветята"

……………………………….

От "Dhammapada"
тема: "Цветята"

" Кой ще победи този свят
и светът на смъртта с всичките и богове?
Кой ще открие сияйният Път на Законът?

Ти ще го сториш!
Както този човек, който търси цветя,
намира най-красивото, най-рядкото цвете.

Разбери, че това тяло
е просто като пяната на една вълна,
сянката на една сянка.
Пречупи стрелите на цветята на желанията
и тогава невидим..
се измъкни от Царя на Смърта
и продължавай пътуването си...

Смъртта покорява човекът,
който отглежда цветя,
докато с разсеяни мисли и жадни сетива
търси напразно щастието
в удоволствията на този свят.
Смърта го отвлича,
както един порой отвлича едно заспало село.

Пчелата събира нектар от цветята
без да се привързва към тяхната красота и аромат.
Нека Учителят да се застоява и да скита.
Погледни своите собствени грешки,
какво си направил и какво не си успял да направиш.
Отмини грешките на другите.

Като едно красиво,
Блестящо, но...без мирис цвете,
са красиви, но празни думите на човекът,
който говори, но не вярва в думите си.

Ароматът на сандаловото дърво, розата, жасминът
не могат да пътуват с/у вятъра.
Но ароматът на добродетелта
пътува срещу вятъра
...до краят на света.

Колко по-фин е ароматът на добродетелта
от този на сандаловото дърво, розата,синият лотус и жасминът.
Тяхният аромат не достига далеч,
но ароматът на добродетелта
се издига до небесата.

Желанията никога не прекосяват пътя
на добродетелният буден човек.
Неговото излъчване ги освобождава.

Следвай Пробуденият
И от тълпата на слепите
светлината на твоята мъдрост
ще свети чиста.

Буда /563-483 пр.Х./

....следва темата: "Глупакът"