Поклон, Валси.

Оня ден имах дълго пътуване и така като блеех разсеяно през прозореца си мислех все за това - "Обикни ближния като самия себе си. Обикни врага си като самия себе си".... Ама първо обикни себе си.

Ех, как няма учение за това как да обичаш себе си. Никак не е трудно, но някак ни се изплъзва това себе си.... кое е това - себе си. Ние все се съизмеряваме с някакъв идеал и сравнени с него и ние самите и всичко друго излгежда грозно и допотопно.

Голям капан е идеала. Докато сме в плен на тази магия - да творим идеали и като лунатици да тичкаме след фантазията си.... нямаме шанс да се заобичаме.

Изобщо нямаме шанс... за каквото и да било.

И маските ни - пародии на идеалите ни.....