скромно поклонче! (японско - с длани на коленете) :)))))))
Най-неразбран според мен към "днешна дата" е смисълът - "обичай врагът си".
Като основа за това считам неразбирането на явлението - враг. А именно неразбирането, че едва ли има нещо по-необходимо за нашето развитие в конкретния ни земен живот (и план) от това явление. Ще продължа - а предпоставката за това неразбиране иде от неразбирането, че изобщо става дума за наше (съзнателно) развитие. Или, че става дума за това да променяме(коригираме) себе си.
Най-големите залитания, което ще рече неразбирания (защото това не е дефект на различните "системи") са, че няма нужда да правиш нищо със себе си. Че просто живота такъв какъвто е, е достатъчен да те оформи в посока към Бога. Да така е. И то е незбежно за всички същества. Но малката разлика е, че в единия случай става дума за преднамерено (бързо) придвижване в тази посока, както и в усещането по този път.
Веднага ми идва наум да спомена, че изкуствено се създават и точно такива "системи", които да оформят подобно усещане - "нещата не зависят от теб"; "не прави нищо"; "Бог ще се погрижи (или погрижил) за твоето спасение(ще рече развитие)"; "самата система ти дава това или онова без да правиш, каквото и да било усилие".
Много скромен пример: създават се уреди за развиване на определени групи от мускули, като стимулират тяхното съкръщаване чрез "външна" стимулация, а не чрез стимулацията на волята.
Да обяснявам ли какъв е акта?