решението и това да се излегнеш под слънцето и да бъдеш в хармония с вселената.
До сега само за вселената не беше ставало дума. Изненада ме. Мислех, че смисъла на живота е достатъчен. Това изказване е нон-сенз по причина от физично естество.
Ако приемем, че в даден момент си постигнала хармония със нещо, с вселената да кажем, щом нея си си я харесала. Обаче, ако нещото (вселената) е в движение и промяна, за да запазиш същото отношение с него (хармонията) и ти трябва да се движиш и променяш съответно. – Тоест, отваря ти се безкрайно много творческа работа , а не правиш ли нищо веднагически си в дисхармония… никакво лежане под слънцето за теб…
Думите които каза, някой ги беше казал - не се сещам, но по смисъл съм ги чувал или чел някъде. В тях ценното е друго – непримиримостта, желанието , но самия израз по същество не е верен, по подобна причина на казаното от мен по-горе.
А иначе изказването ти е малко е от типа „Не искам да съм богата, щото като няма да работя, какво ще правя цял живот?“ Няма да съм креативна! – Дубре! Като стремеж и желание – о.к., на като аргументи - не.
Твори на воля. В днешно време наблюдавам масово желание да се твори, всички искат да са творци – актьори, певци, в краен случай художници или писатели… -И наистина това е хубаво, а дано поне част от този творчески стремеж да се реализира. Навремето модата беше всички да искат да са космонавти и летци, войници или полицай, което по едно време малко ме притесняваше. – Спомням си, че веднъж в 4-ти клас се бях зачудил, ако верно всички се военизират и литнат, кой ще остане на земята? Та и аз смятам, че е по-добре творци и само чат пат некой да прелита…
|