Първо аз си пиша отделно. Т.е. аз и Валери сме двама човека с две мнения.
И второ написала съм не като функции, че се подчинява, ами че при повечето хора емоциите създават мотивацията, с услуга, на която разумът работи. Всеки иска нещо. За да се потруди или да помисли над това, има нужда от причина, стимул... да си заслужава... напр. малко хора ще намерят причина да прекосят Антарктика пеша.... но тези, които го направят може да имат мотив напр. да се докажат пред себе си. Което си е емоционален мотив. Но това не пречи чисто разумно да го направят по гениално новаторски начин....

Ако тотално липсват емоциите, човек не е пълноценен, нарича се психопат. И той имитира живот, целеполагане, общуване, създаване на връзки... Ако тотално липсва разумът е тежък олигофрен... И да - отново не може да води пълноценен живот. Но общо взето в другите граници, които не са тотални, емоционалните проблеми са по-способни да ти вгорчат всичко останало, дори да си много много умен. Не разумът вкарва в алкохолизъм, напр. и доста често много умни хора и талантливи... Просто защото емоционалният човек има нужда от надежда, любов, удоволствие... И чрез разума той пак ги търси....


- Vous jouez avec votre vie!
- Et alors?! Il faut bien jouer avec quelque chose!