|
Стратегии за управление на междуетническите отношения в социалната работа с малцинства (преодоляване на стереотипите)
Увод
Първа глава
Теоретични аспекти на проблема за управление на междуетническите отношения в социалната работа с малцинства.
1. Специфика на социалната работа с малцинства.
1.1. Малцинство и малцинствена група.
1.2. Измерения на социалната работа с малцинства.
2. Междуетнически отношения.
2.1. Същност на междуетническите отношения.
2.2. Детерминанти на междуетническите отношения.
3. Влияние на стереотипите и предразсъдъците в социалната работа с малцинства.
4. Стратегии за управление на междуетническите отношения.
4.1. Превенция.
4.2. Социална интеграция.
4.3. Корекция.
Втора глава
Емпирично изследване на междуетническите отношения между социален работник и клиент.
1. Описание на изследването.
2. Методики на изследването.
3. Провеждане на изследването.
4. Анализ на резултатите от теста.
5. Изводи.
Заключение.
Увод
Всяко едно изследване бележи своето развитие от търсенето на проблема, но не само от това търсене, а и от използването на самите проблеми за установяването на едни или други модели на поведение между членовете на обществото.
Стратегиите за управление на междуетническите отношения са модели спрямо които се формират основните обществени строеве. За България основния строй е интеграцията на индивиди от един икономически строеж върху друг. Това преди всичко означава липса на адекватна оценка на самата икономическа постановка върху общата икономическа атмосфера в страната. Основните влияния на интеграция на стопанските сили спрямо такъв вид икономика играят за политически сформирования, които девалвират от един единствен обръч спрямо, който се интегрира цялостната народна маса на обществото.
И все пак макар политическия апарат, да е в своята цялост очевидно разнородността на населението по един или друг начин оказва за свое вътрешно влияние, което изопачава основните политико-икономически мерки за интеграция на българското обществото към международните икономически влияния, най-вече влияния над българското население.
В резултат на това етническите различия на членовете в обществото изпъкват със своя собствена индивидуалност и съответно амбиция за икономическо надмощие основано, именно върху разбирането на междуетническите различия вътре в самия регион.
Този проблем с национално значение за българската държава уличава цялостното поведение на българското общество спрямо своята и обща икономическа ситуация. Такъв проблем провокира, както политиката така и отношенията на общото българско население спрямо всеки един носител на етикета на междуетническите различия. В същото време състава на българското население се отличава със своя собствена обществена конюнктура на отношения вътре в самото общество. А също така и със своя собствена култура и аморфи на морала на поведение.
Така работата с малцинства на този етап цели именно разшифроване на тези остарели модели на поведение, които вече не са в полза на обществената интердинамика на поведение.
За това преодоляването на стереотипи в смисъл, на преодоляване на междуетническите стереотипи е настоящо изследване, което акцентира върху осъзнатостта на вече остарели и отшумяли източници на едно или друго културно развитие между членовете на обществото.
Обект на изследването
Социалната работа в България е един от основните крепители на спомагателните дейности между членовете на обществото обвързани, както с финансови помощи, но така и със социални дейности в помощ на всеки един жител на страната.
Социалната работа с малцинства е преди всичко с исторически аспект. А именно по отношение на начина по който са си помагали отделните междуетнически общности по време както на война, но и в основаване на българската идентичност и националност най-вече с международно значение.
Разбирането на този проблем е свързан с разбирането на различните културни влияния, които по един или друг начин са оставили свой отпечатък върху едни или други жители и цели общности в цялата история на поведение на съвременното и настоящо българско общество.
За това Социалната работа тук, като институция възниква именно по линия на комунистическия режим основан под влияние на Русия и най-общо социализма под влияние на Ленин и неговите последователи и подръжници.
Тази инситуционализация напълно измества религиозните вярвания и най-вече коренът според който са се извършвали и преди подобни дейности под влияние на духовната съпричастност между отделните общности.
Така социалната работа се превръща преди всичко в професия основана върху научни аспекти на разбирането на едни или други проблеми с хуманитарно значение. Социалната работа с малцинства е част от самата социална работа в помощ на разискваните социални проблеми в едно или друго общество.
В настоящето изследване става въпрос за всички членове на обществото и начина по който се разиграват техните интереси основани върху икономическата стратификация, социален статус и въбще начин на живот.
Предмет
Преодоляването на стереотипите, като предмет на изследването цели изобличаването на индивидуалните човешките нагласи по отношение на системата на сътворяването на подобни стереотипи, подчинени на индивидуалната им психична дейност, като афект на своето характерологично собствено възприятие.
Хипотеза
Обществото е изправено пред абсурди, а именно изграждането на стереотипи, които могат, да бъдат вече вън от собствената психо-интердетерминична действителност. За това по хипотеза макар, да сме свидетели на едни или други промени вътре в междуетническата ситуация на отделните общности, трябва да бъдат доказани онези стереотипи, които окончателно вредят на общата истиннна действителност на техните отношения. А именно това са:
- напрежение между туркофили и бългорофили.
Първа глава
Теоретични аспекти на проблема за управление на междуетническите отношения в социалната работа с малцинства.
1. Специфика на социалната работа с малцинства.
Спецификата на социалната работа с малцинства може да бъде изведена въз основа на анализ на същността и значението на социалната работа изобщо. Преди всичко тя е помагаща професия. С какво обаче се отличава от другите помагащи професии? Отговор на този въпрос дава Н.Петрова-Димитрова- „Социалната работа е психо-социална помощ за живот. Помощта винаги представлява едновременно създаване, организиране, активизиране, усъвършенстване и др. на индивидуалните личностови капацитети и на социалните ресурси. Тази характеристика на социалната работа е една от силно диференциращите я по отношение на другите помагащи дейности – oбразование, възпитание, психотерапия, лечение.” [Петрова-Димитрова, Н. Основи и методи на социалната работа. С., 2000, стр. 14] Както и Н.Петрова-Димитрова подчертава социалната работа е с повече от една или две характеристики. Една от причините за това е широката сфера на действие на социалната работа в обществото.
Съществуват множество дефиниции за определяне на нейната същност. Така често опитите да се обобщят всички сфери, в които тя се развива се оказват трудни, а понякога и почти несполучливи. Разполагаме с редица такива примери. По отношение на дефиницията дадена от К. И. Уилтсе. Той определя социалната работа като „... науката и изкуството за осигуряване на услуги предназначени да подобрят междуличностното взаимодействие и социалното функциониране на хората, както като индивиди, така и като групи.” [Fink, A. E. The field of social work. 6-th ed. Holt, Rienhart & Winstone, New York etc., 1974, стр. 3] В това становище се откроява идеята, че цел на социалната работа е подобряването на междуличностните взаимодействия на индивидуално или групово ниво. Авторът не се спира на конкретните начини за постигане на поставената цел и ролята на социалните работници в този процес. Не е поставен акцент и върху един от основните елементи на социалната работа - подпомагането, което е една от функциите на социалните работници.
На важността на тази функция специално внимание отделя Н. Владинска. Тя акцентира именно върху подпомагането в социалната работа, като дава следната дефиниция: „Социалната работа представлява процес на взаимодействие между системата за организирано оказване на социална помощ и системата на клиента за разрешаване и/или ограничаване на възникнали социални проблеми и за справяне с трудностите в живота”. [Владинска Н. Развитие на социалното дело и професията социален работник/социален педагог в САЩ и ФРГ, ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”, В. Търново, 1993, стр. 73] Тук е обобщено взаимодействието между различни системи, като клиента може да бъде представен и като отделен индивид и като символ на една цялостна система. Което означава, че ефективността на социалната работа зависи както от качеството на професионалната помощ, която се предоставя, така и от желанието на клиента и неговото активно участие в този процес. По този начин се акцентира върху потребността в процеса на социално подпомагане и двете страни – подпомагащата и получаващата – да бъдат активни. Едновременно с това е подчертан подпомагащия принцип на социалната работа.
Според А. Моралес и Б. Шийфър: „Социалната работа е професия, ангажирана с усъвършенстване на качеството на живота на хората чрез разнообразни дейности, насочени към социална промяна”. [Morales, A & B. W. Sheafor. Social Work. A profession of Many Faces. 5-th ed. ALLYN and BACON, Boston, 1989. стр. 7] Важен момент в тази дефиниция е определянето на социалната работа като специфична професионална дейност, което предполага и потребност от формиране и развитие на кадри (професионални социални работници), които да я осъществяват. Подобряването на качеството на живота не се свързва само и единствено със стихийното развитие и настъпващата социална промяна, а с необходимостта да се работи целенасочено за подобряване на стандарта на живот на хората.
Опитът да се дефинира спецификата на социалната работа показва, че всяка една дефиниция е непълна и поставя акцент само върху някои от важните аспекти на социалната работа – цели, функции, участници, значение и др. Аналогично на този извод И. Кусев казва: „многообразието от дейности, включени в социалната работа, затруднява даването на коректна дефиниция на това понятие. Би могло най-общо да се каже, че това е съвкупност от дейности, и същевременно процеси със социален, икономически, психологически, педагогически, медицински, криминологически и правов характер, чиято основна цел е възстановяването и подържането на личния и обществения статус на индивида с помощта на различни средства – държавни, недържавни, национални, локални.” [Кусев, И. Основи на социалната работа. С., Кабри, 1998, стр. 12 ]
Най-общото разбиране за същността на социалната работа е, че тя се занимава с възможностите за реализация на различни идеи, като такива идеи всъщност произтичат от възможността за справяне с възникнал проблем в дадена среда.
Спецификата на социалната работа с малцинства произтича от спецификата на групата, с която се работи (малцинствената група), но много от целите и задачите на социалната работа като цяло се отнасят и до социалната работа с малцинства. В настоящето дипломно изследване ще се опитаме да откроим спецификата на социалната работа с малцинства като изходим от спецификата на малцинствената група най-общо и различните видове малцинствата (в частност), измеренията на социалната работа с малцинства и различните подходи, модели и стратегии за работа с представители на малцинствени групи.
1.1. Малцинство и малцинствена група. Видове малцинства.
Какво означава да си от малцинствата? Отговорът на този въпрос както ще видим е натоварен с доста психологически афекти и социални вълнения. Малцинството не е само статистико-демографски показател, изразяващ по-малкото от общото (мнозинството). Понятието за малцинство се е формирало с оглед на различията между отделните групи от хора, на тяхната културна и етническа принадлежност и числовото надмощие на една група спрямо друга, обитаващи една и съща социална среда. За това можем да кажем, че възникването на понятието за малцинство е сложен процес, в който се включват историческите промени, съдбоновните събития между отделните раси от хора и общото им включване в организацията на живота, разполагането и разпределянето на природните блага между тях.
Още в Стария Завет се разказва за евреите и тяхното положение в Египет. Те са живели на чужда територия и са били различни от египтяните най-малкото поради тяхната религиозна принадлежност. Освен това макар и да не са били със статута на роби са били подтиснати само да се трудят без да развиват занаят. Друг исторически пример за малцинства са славяните и траките на Балканите. Преди образуването на българската държава, те са нямали своя държава и съответно са били малцинства във Византийската империя.
Въпросът за малцинствата придобива изключителна актуалност в съвременната епоха при освобождаване на отделните нации от подтисници, деколонизирането на народите и слагането на край на робството. Очевидно е, че възникването на малцинствата е продукт на историческото развитие. Например след разпадането на империализма достта индийци се намират във Великобритания. Голям брой африканци остават в Америка, днес те са наричани афро-американци. Друг не малък брой африканци остават да населяват западна Европа, където са наричани чернокожи. Те успяват да съхранят своята етно-културна принадлежност, но са малцинство сред останалото население. Етно-културната принадлежност обаче не се формира на базата на цвета на кожата на хората в дадена етническа група, а по-скоро на (чрез) конкретен регион, език, религия и култура.
В повечето дефиниции за малцинство се акцентира само върху някои отделни негови характеристики – например статистически, социални, икономически или културни характеристики. В „Копир ис Енциклопедия” за това що е малцинство е написано: „Човешки връзки, обединени чрез връзките на обществения произход, физически характеристики, сексуални предпочитания, традиции, обичаи, език или религия или каквато и да е комбинация между тях, и които по отношение на друга група, с която са свързани заемат подчинено положение, получават различно третиране и са изключени от пълно участие в живота и културата на обществото, част от което те са. Малцинство означава „по-малко количество”, или по-малко от половината, но в социалните науки статистическите критерии отстъпват пред тези на властта, привилегията и престижа.” [Грекова, М. Малцинство: социално конструиране и преживяване, С. 2001, стр. 43]
В тази дефиниция като характеристики на малцинството, които го отличават от мнозинството са посочени различията във физическите характеристики, сексуалната ориентация, традицията, обичая, езика, религията и комбинацията между тях на групово равнище. Основният акцент е насочен към наличието на субординация и съподчинение, различно третиране и непълноценен живот на едни групи от хора в обществото спрямо други групи, което ги поставя в позиция на нарушаване на техните права и свободи. Ето защо в социалните науки (а и в обществото) малцинството се определя не от статистическите критерии „малко – голямо”, а от влиянието което има по отношение на другите групи и степента на защита на гражданските, икономическите, политическите, социалните и културни права на хората от малцинствената група. Силата на мнозинството се крепи върху това, че има по-голяма власт и може да оказва натиск и влияние върху малцинствата в едно общество. Такава форма на отношение най-общо може да бъде наречена – подтисническа. В социалните науки подтисничеството се разглежда в контекста на проявите на нетолерантност и неприемане на различието на останалите.
Подобна позиция относно разбирането на понятието „малцинство” има В. Ангелова, която разглежда следните видове социални малцинства:
• Хомосексуалисти.
• Жени.
• Безработни.
• Хора с физически увреждания.
• Бедните.
[Ангелова В. „Социални малцинства и медии” – Университетско Издателство „Св. Климент Охридски”. С., 2002]
Дефиницията, която тя дава за социално малцинство е: “маргинални групи хора в неравностойно положение”. Много често маргиналното положение на тези групи е съпътствано от проявата на дискриминационни нагласи към тях от страна на мнозинството. Да разгледаме например ситуацията на безработните. В регистъра на безработните в бюрата по труда, един човек докато е без работа в продължение на една година, се води за временно безработен. След изтичането на този срок той влиза в графата на трайно безработните. Вероятно с времето такъв човек може да бъде считан за изцяло изтласкан от пазара на труда. Освен, ако работодателите не мислят социално. Разчитайки, че при наличие на мотивация за развитие. Такъв човек естествено ще съумее в достатъчно кратък срок, да навлезе в лоното на новите работни предизвикателства. Социалните програми предполагащи различни алтернативи, чрез които да се претопяват подобни проблеми още в зародиш. Те всички заедно биха могли, да предотвратяват навреме ситуации на абсолютна и пълна неравнопоставеност. В крайна сметка това положение винаги ще остава само по хипотеза. Реално за трайно безработните лица може, да се счита, че осигуряването на работа е под въпрос. Пребивавайки в едно такова положение с липса на адекватни ориентири, чувството за отхвърленост може би е едно от първите, които ще възникнат в почти всеки човек.
Подобна е ситуацията на която и да е изпаднала в изолация група. Например жените незвисимо, че могат да съставляват една от най-основните части на обществото. Факт е, че мнозинството си позволява, да припознава у тях някои изключително абсурдни характеристики. Например след като веднъж е установена индустриалната революция и благата вече не се постигат толкова чрез физическа сила. Независимо от това, често занимания годни за извършване и от двата пола продължават, да се считат или за твърдо мъжки или за напълно женски. Нелепото ограничаване на реализацията в отделни области е символ на подтисническо отношение. Така аналогично с отношението на мнозинството към някои етнически групи, социални малцинства може, да се образуват по силата например на такива сходства с тях, като подтисничество, отхвърленост и др.
В „Дъ Америкън Пийпъл Енциклопедия” се натъкваме на следната дефиниция за малцинство: Обособена расова, религиозна, социално-икономическа или национална група, чийто особени характеристики се различават от тези на доминиращата група в дадено общество... Малцинствените групи могат да се разглеждат и от социологическа перспектива, като се идентифицират чрез раса, религия, националност или социо-икономически фактори, или чрез каквато и да е комбинация от тях. В този смисъл отпращането е към всяка група, която може да бъде отграничена от другите в по-широко общество.” [Грекова, М. Малцинство: социално конструиране и преживяване, С. 2001, стр. 42]
Тук като водещи характеристики, спрямо които малцинството се различава от мнозинството са посочени расата, религията, социално-икономическата принадлежност и националността. Също така е засегната социологическата перспектива за разглеждане и определяне на малцинствената група, според която могат да се формират малцинства на базата на социо-икономически фактори. По същия начин още Карл Маркс е разбирал, че възникването на капитализма, формирането на съответните производителни сили и производствени отношения стават и са предпоставка за създаването на експлоататорски дух на обществото, който поставя хората в надличностни отношения. [Деянова, Л., П. Кабакчиева, М. Грекова, Г. Димитров, Социология, С. 1992].
В „Дъ Ню Енциклопедия Британика” малцинството се определя като „специфична в културно, етническо или расово отношение група, живееща в по-широко общество. Когато се използва за описание на такава група, терминът носи поредица от политически и социални импликации. Като използван от политици и социални учени термин, малцинството е по необходимост подчинено на доминиращата група в обществото. Тази подчиненост, а не количеството, е определящата характеристика на малцинствената група. Според социологическата терминология, малцинство трябва да е отделна социална група... То трябва да има специфични, лесно разпознаваеми характеристики, които да го отличават от останалата част от обществото.” [Грекова, М. Малцинство: социално конструиране и преживяване, С. 2001, стр. 43].
В тази дефиниция се акцентира върху три различни подхода (аспекти) за определянето на малцинство:
• социален аспект – според него малцинствената група има своя специфика, произтичаща от спецификата на културата и начина на живот на хората в нея;
• политически аспект – според него малцинствена е всяка група, която е в подчинено положение спрямо другите групи в обществото, т.е. има малка (или няма почти никаква) власт и влияние по отношение на участието си в обществения живот и в процесите на взимане на важни социални решения;
• социологически аспект – според него малцинствената група не е просто специфична социална група, а група, която поради своята специфика се различава от останалите групи в обществото.
1.2. Измерения на социалната работа с малцинства.
В своето естество социалната работа с малцинства не е по-различна от която и да е друга социална дейност. Някои особености обаче е необходимо да се очертаят. Например в САЩ работата с малцинства касаят един или друг род проблеми, които може да не срещнем в Европа и обратното. Лоурънс Шулман в книгата си „Изкуството да се помага на индивиди, семейства и групи”, помества един параграф за „Влияние на етнокултурата и етническата общност: бял социален работник и индианско семейство.” [Шулман, Л., Изкуството да се помага на индивиди, семейства и групи. С., 1992 – с. 233] В него той споменава за това от какво значение е „разбирането на социалния работник за индианската култура (както го въприема клиентът) и второ, разбирането на социалния работник за въздействието на расата върху взаимоотношението (както го приема социалния работник).” [Шулман, Л., Изкуството да се помага на индивиди, семейства и групи. С., 1992 – с. 234] Това са две променливи при чието съобразяване се постига положително работно взаимоотношение. В центъра на цитираната работна сесия стои младеж, който през периода на пубертета е тласнат от това, да установи своята идентичност.
Идентичносттае едно от основните измерения свързани със социалната работа с малцинства. Карл Юнг в „Архетиповете и колективното несъзнавано” изследва преживяванията на промяна от личността. Едно от основните преживявания свързани с промяна на личността е „идентификация с дадена групата”. [Юнг, К. Архетиповете и колективното несъзнавано. Плевен 1999 – с. 132] Подобни преживявания могат да изкарат на повърхността несъзнаван психичен материал от най-дълбинните пластове на психиката. Нещо повече промените които настъпват в повечето случаи са свързани предимно със стрес и страх от неясното, неизясненото и необясненото. Идентичността с дадена група особено що се касае до етническата принадлежност е един от най-крайъгълните камъни в живота на почти всеки човек. При това положение в социалната работа може да възникнат многообразие от казуси, при което всеки един от които, да съдържа в себе си своя собствена особеност. Социалния работник преди всичко спомага за установяване на културната идентичност на хора, представители на едни или други малцинствени общности. Подобна работа може да бъде свързана най-общо: при пряка интервенция в работа с индивидуален клиент; пряка интервенция в работа с групи.
В последно време в много страни и най-вече в тези намиращи се на територията на балканите се наблюдава налагането на нови тенденции в медиите свързани с езика. Основно те касаят отделянето на ефирно време за излъчването на предавания по националните телевизии на различен език от официалния. В България също така освен българският език, който е официален се използва и турски, който се явява майчин за една особена част от населението. Според последните преброявания на населението това са към половин милион души на 6 милиона, чийто майчин език е българският. Българската Национална Телевизия отделя минути в излъчването на новини на турски език. В други страни на Балканите, например Македония освен македонски медии има и редица други, които са на отделни етнически групи в страната и в които се използва именно техния говорим език. Подобно е положението и в други части на Европа.
Това е само един пример за противоречията които възникват свързани основно с езиковите различия на медийно равнище. Дали те могат да бъдат преодоляни е въпрос който специално е за друг вид изследване. Колкото до социалната работа езикът е следващо основно измерение в социалната работа с малцинства. Тя може да бъде свързана с внедряването на официалния език сред общности в които, той не е добре усвоен. Съответно и ограничава тяхната социализация. Социалният работник може, да послужи за посредник между държавните институции и малцинствата които нямат връзка с тях поради езиковите бариери. Не на последно място тук влиза и връзката с образованието и образователните центрове. В тях социалните работници могат, да спомогнат за социализацията и продължаване на обучението на изоставащи ученици, които не владеят добре официалния език. Подобна работа може да бъде свързана със същите видове дейности както и при установяването на културната идентичност.
Според изследване на проблемите на малцинствата в България в периода 2002 г. – 2004 г., проведено от Социологическата агенция по въпросите на медийната активност на малцинствата „Джи Еф Кей” основните проблеми засягани в медиите са в областите:
• Безработица.
• Здравеопазване.
• Условия на живот.
• Изолацията. [http://www.diversitybulgaria.org/bg/mib.php?sub=6 – 31. 12. 2007 г.]
Резултатите от това изследване биха могли да служат за определяне на приоритетните области за социална работа с малцинства. Може да се каже, че изброените областти са свързани една с друга. Лошите условия на живот излагат здравето на риск. Изолацията лишава търсещите работа от подходящи работни места. Не всички малцинствени групи в България са засегнати от безработица. По-скоро това са малцинства които по някакъв начин са изолирани от обществото. На същите проблемите вероятно се оказват и медийна сензация.
При всички положения решаването на проблема с безработицата в крайна сметка е въпрос на мениджмънт и иновации в мениджмънта. От една страна стои правителството което глобално регламентира перспективите на обществото за трудова заетост. От друга страна обаче стои предприемчивостта и организирането на самата работна сила.
Малцинствените групи или техни отделни представители, които не могат да се справят с безработицата в страната вероятно ще се изправят пред подобни трудности и на континента. Какво означава разширяване на трудовото поле на хора останали без препитание? Това не означава предлагащите работа да бъдат убедени, че трябва да наемат хора които са били трайно безработни. Това не означава безработните, да бъдат убедени, че трябва задължително да си намерят някаква работа. Това означава създаване на интереси. А такива не могат да се постигнат когато открито не са поставени условия от страна на както на наемащите, така и на предлагащите.
Какви са условията на работодателите за наемане на кадри чийто социален статут е трайно безработни? Какви са условията на предлагащите труд за отдаване на работна сила, оказали се в положение на трайно безработни. Отговори на тези въпроси едва ли ще получим от наемащите и прадлагащите труд. Защото, ако можеха да дойдат оттам, тези въпроси сега едва ли щяха да са на дневен ред. На този етап явно отговори можем да получим единствено от мениджмънта.
Бизнеса сам решава кое е полезно за него и кое не. Същото важи и за хората оказали се без работа. Дали причината за тяхното положение е ниското заплащане на което се натъкват или липса на инициативност от тяхна страна? След като е налице безработица липса на инициативност има и от двете страни и от тези които предлагат и от тези които търсят работа. След като е налице избора да се стои без работа вместо, да се печели условията около заплащането не е удовлетворително нито за предлагащите, нито за търсещите работа. Откритото поставяне на условията за предлагане и намиране на работа по този начин не са довели до разрешаване на проблемите с безработицата. Сякаш липсва и дискусията за бъдещето развитие на работещите. Такава дискусия не може да има, когато бъдещето вече сякаш е предначертано. Т.е. че развитие няма да има. Подобна дискусия също така се изчерпва, когато паднат заблудите относно очакванията за растеж. От подобни очаквания страдат всички сектори за работа намиращи се на най-долното стъпало на общественото развитие. Всъщност едни такива бъдещи очаквания за липсата на растеж и развитие са само едни предположения и нищо повече. Самите очаквания се концентрират погрешно около развитието, така като че ли вече е напълно ясен неговия път.
Икономиката обаче подлежи на цикъл и наблюденията го потвърждават. В България към края на 80-те години на миналия век се проведоха политически промени. Ведно с тях инфлацията се вдигна и набра висока скорост. Към края на 90-те години в държавата се въведе валутен борт и бе извършена деноминация на лева с което тя бе стопена. Сега към изтичането на първите 10 години от 21-ви век се очаква преминаване на валутата лев в евро, което може би отново ще снижи инфлационния пик. Разбира се до тогава той вероятно неизбежно ще се покачва заедно с увеличение на цените на стоките за масово потребление (най-вече).
С този пример можем само, да подчертаем, че във времената на циклично преминавене на икономиката от един стадий в друг, едновременно могат да се търсят решения на различни проблеми, които остават трайни и явно не се вписват в никой цикъл. Например проблемите на етническата група на ромите с безработицата е на едно и също положение от достта дълго време насам. Дали това трябва да бъде така (защото е присъщо за техния етнос) или не, можем ли самоцелно да преценим? Роми-български граждани неведнъж са пробивали в спорта, музиката на международно равнище.
Общественото мнение е изключително критично настроено спрямо представители на малцинства които нямат препитание. При което те определено се оказват между чука и наковалнята. От една страна те се оказват изолирани от обществото. От друга страна обществото е потресено от тяхното безхаберие. Когато говорим за работа и иновации в мениджмънта преди всичко имаме предвид потенциалната работна сила. Например не можем, да очакваме от просещите хора на улицата изведнъж, да започнат да работят. Превръщането им в работна сила е един друг социален процес. На първо време той се извършва от образователните системи. Когато се случи отпадане от тях вече говорим за ресоциализиране на индивидите останали извън системата. Една ресоциализация обаче, едва ли може да бъде лесна, когато пред погледа отсъстват каквито и да било положителни социални попадения на такъв режим? Едно такова попадение може, да бъде именно намирането на решение за реализиране на хора останали в изолация. Това са хора, които съхраняват в себе си възможностите да работят и да отдават работна сила. Често такива хора могат да се срещнат сред малцинствените общности.
Социалната работа в качеството си на мениджмънт, трябва да разкрие кои са условията, които ще накарат работодателя, да мотивира наеманите от него хора, чрез съответните средства? Кои са условията за работа, които ще създават инициативност в действията на трайно безработния? Нещо повече, ползите от една или друга комбинация трябва да бъдат видими и за двете страни, за тези които предлагат и за тези които търсят. Именно това имаме предвид под създаване на интерес.
Както вече бе споменато в повечето случаи ползи се търсят основно в отношението заплащане-инициатива (инициативността в работата се заплаща) или наемане срещу професионални способности. В тези ползи няма нищо лошо. Лошото е, че те често се крепят и върху безогледни очаквания за бъдещето развитие на нещата. Което е другата страна на медала. Например желанието за постигане на незабавен успех също може, да вреди. Не рядко „успехът” е плод на стереотип. Поради това, че не е изпълнен стереотипа за успешност инициативите може, да отслабнат до степен на пълен отказ от полагането на труд срещу едно или друго заплащане.
Мениджмънта се занимава с елиминиране на икономическия крях, също и със създаването на перспективи. Въпрос на иновации е постоянното стъпване на твърда почва и чувство за успех. Например агенциите за намиране на работа са решение. Това, че в даден момент те не могат да предложат на изолираните малцинствени групи подходящи работни места, означава ли че пазара на труда за тях вече не съществува? Ръководителите на строителните площадки от зората на демокрацията в България основно са намирали работници, чрез агенции и бюро по труда. Списъците им и сега са пълни с безработни регистрирани като подходящи за нискоквалифицирана работа. Поради липсата си на инициативност обаче, реализуемостта на хората от такива списъци на строителните площадки вече е твърде ниска.
Както изглежда особено внимание трябва, да се обърне на организациите за търсене и намиране на работа. Това че има работа, а няма кой да я върши не е диагнозата на проблема, която търсим. Върху тази диагноза дори вече не трябва, да се спираме. Иновационните решения дали вече не започват, да убягват на организациите свикнали, да работят предимно със списъците на безработни? Работа която се предлага на роми без образование, се предлага от толкова много време насам, че явно такава работа може идеално, да си върви и без те да я вършат. Факт е, че сега рядко се наемат да я вършат, а тя постоянно се предлага. Очевидно е, че такава работа минава и без новоназначения. В същото време тя няма да престане, да функционира като предложение. Подобни предложения ще съществуват винаги и както е видно те не решават проблема с изолацията. Ето за това при работа с малцинства трябва да се съобразяват проблемите паралелно. Организирането на работни групи в името на тяхната социализация е може би основния движещ мотив, който да подтикне инициативността и от двете страни – на предлагащите и търсещите. Вероятно преди строителната площадка е изпълнявала подобни функции. На строителното поле хората са могли да се видят и да общуват. Едновременно докато работят те са установявали значими социални контакти. Днес това положение явно е изчерпано и не носи друга полза, освен тази на инициативността в работата се заплаща.
Какво нещо е т. нар. от нас установяване на значими социални контакти и как се съизмерва със заплащането? Отговорът на подобно запитване може да ни се изясни, като погледнем реално, какви лостове се използват за образуването на заплащането в България. Според Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, публикувана в ДВ, бр. 9 от 2007 г. Най-общо „при оценката на работното място се отчитат:
- сложността на труда;
- отговорността на труда;
- тежестта на труда;
- параметрите на работната среда.” [Богомилова, Ж. Бюлетин на Националния осигурителен институт, Година VІ, брой 5, 2007 г.]
Наред с тези критерий, когато говорим за ползи различни от заплащането, подчертаваме, че става въпрос за следното:
- социализация;
- изява на личността;
- добиване на опит и др.
В Наредбата за структурата и организация на работната заплата, чийто контрол по прилагането е възложен на Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда” няма подобни критерий за оценка на работното място.
Може би целта на една такава наредба е насочена предимно в интерес на администрирането на работната заплата. Според нас обаче социалните критерий за оценка на работното място въздействат твърде повече и са с изключително по-мощно влияние. Такива критерий не са лесно уловими, те са динамични, променливи, колебаещи се и са въпрос на тенденция.
Заплащането на труда е основен стимул за ангажиране с работа, но не е чак толкова значим, колкото изглежда на пръв поглед. Степента на заплащането по-скоро играе решаваща роля за момента в който се формира първият и крайният избор в заемането на дадена работа. В промеждутък стоят фактори като благонадеждността, благосъстоятелността. Често високото заплащането се комбинира и върви редом с тях. Обаче това не винаги е така. Поради едни или други индивидуални разбирания може и изобщо да не бъде така.
Това са примерни проблеми засегнати не само на едно локално равнище, но и касаещи нискоквалифицирания труд. При другия фундаментален вид ползи, като наемане срещу професионални способности, картината е по-различна. При наличието на професионални способности работното поле или твърде се стеснява или напротив се разширява. Проблем за представители на едни или други малцинства, може да се окаже тяхната адаптация, ако се местят от едно място на друго, което не отговаря на техните навици.
Професионализма като цяло е икономика от друг разред. Разред в който основите за социално подпомагане се полагат и от където произтича отговорността спрямо изоставащите социални структури. Именно поради това проспериращото общество е отговорно за тях и състоянието в което те се намират. Подикването към взаимопомощ е друго измерение на социалната работа с малцинства. Когато представители на една етническа група преуспяват. На тях може, да им се покаже пътят и механизма за подпомагане на сродните им по произход хора оказали се на дъното на общественото развитие. Ефикасната помощ комбинирана с рационализъм може да постигне много повече от която и да е друга основаваща се само на желанието за взаимопомощ. Това е равнозначно, както на консултиране така и на съдействие в социалната работа.
Здравеопазването и условията на живот са другите лайтомотиви на проблемите на малцинствата в България. Здравната система в България в момента е от смесен тип. Гражданите както дължат вноски за здравно осигуряване, така и могат да се ползват от легализацията на частни медицински услуги, които са напълно платени. Стандарта на здравноосигурителните услуги основно се концентрира в обслужването от личен лекар. Разходите при някои заболявания се поемат напълно от здравната каса, при други такива част от лечението се заплаща, при трети то е изцяло платено.
Всички граждани получаващи доходи дължат здравноосигурителни вноски върху строго регламентиран процент от брутното трудово възнаграждение. Здравноосигурителни вноски дължат и безработните които неполучават доходи от никъде. Изключение правят малолетните и непълнолетните, които се водят здравноосигурени от държавата. Учащите във висшите държавни заведения редовно обучение са осигурявани от университета към който се обучават. Получаващите пенсия са осигурени от пенсията, която получават без да се изключват от задължение за внасяне на здравноосигурителни вноски при положение, че получават допълнителни доходи. Размерът на вноската за лицата които не получават доходи се регламентира всяка година от Националната здравноосигурителна каса. Здравноосигурителни вноски се дължат от 2000-та година насам за всеки месец без прекъсване. Реверанс се получава, когато са пропуснати три осигурителни плащания, което ще рече три месеца без вноски към момента на проверяването на здравноосигурителния статус. Давността на задължението е 5 години. Заминаващите в чужбина могат да се освободят от плащането на здравноосигурителни вноски при положение, че отсъстват от страната в продължение на четири месеца без прекъсване. Изборът на личен лекар се прави лично или ако не е направен такъв, то той се извършва служебно. Всички граждани на Република България трябва да бъдат здравноосигурени. В обратен случай те дължат пари на Здравноосигурителната каса, които могат да бъдат поискани от Агенцията по държавни вземания. Здравноосигурените граждани в България се ползват със същите права във всяка една държава членка на Европейския съюз.
Така изглежда здравноосигурителната система в България най-общо, основно уредена от КСО (Кодекс за задължително осигуряване), ЗЗО (Закон за здравното осигуряване) и ДОПК (Данъчно- осигурителния процесуален кодекс).
За сега няма направена официална статистика която да показва, кои от изолираните малцинствени групи в страната известни с това, че са без препитание имат проблеми със здравноосигурителните плащания. Изолацията е социален статус, а задълженителните плащания се ползват с административен такъв. Не можем да кажем, че законовата уредба на задъжителните здравноосигурителни плащания е в ущърб на едни или други малцинствени групи оказали се на дъното на общественото развитие. Такова становище може да бъде продукт единствено на една статистика, която в случая липсва. Причини за такава ситуация може да бъдат намерени от една страна в демографо-статистическите кординати, които не се вписват в админстративно-статистическите. От друга страна общественото мнение определено приема, че активната група от работещи граждани е абсолютно ущетена в плащанията, които отиват за сметка на безхаберните. Свидетелство за това можем да намерим в становище изречено в сборника на Евгени Дайнов „Техните гласове”. Според сборника ромите в България се ползват със следния стереотип:” Негативен като безбожник, крадец, лентяй, нечестен, вероломен, престъпник от малък; Позитивен като почита семейството си, весел, задружен и почита изкуството”. [Дайнов, Е. Техните Гласове. С. 2002 г.]
Една от причините за популяризирането на подобни стереотипи е социалнопсихологическото сливането на демографо-статистическите кординати с административно-статистическите. В социален план ромите не се ползват с добро мнение от гл. точка на липсата им на препитание. В същия момент няма информация за това, че те страдат от задължителните здравноосигурителни плащания, които се явяват тежест за работещите членове на обществото. Според обществените нагласи такова положение на административна антидискриминация само може да послужи за подклаждане на огъня на съществен антагонизъм на обществото насочен предимно към роми. При което той не е признак толкова на етническата принадлежност колкото на гражданската спрямо държавно-националната принадлежност.
Дотолкова доколкото се говори за дискриминация в здравеопазването още повече такива признаци са налице. Според обществените нагласи, най-малкото в здравеопозването има дискриминация. Напротив според сведения на общественото мнение е налице антидискриминация, която дискриминира именно редовните платци на здравноосигурителната система. Ромите които стоят без работа се ползват редовно от системите на социалното подпомагане, които регламентират автоматично техните здравноосигурителни права. Обаче щом те се явяват и всеки друг под защита на социалните плащания тогава и самите обвинения биват противоправни. Независимо от това всички факти говорят, че в рамките на обществените изисквания се търси равнопоставеност между обществените задължения и оправомощения. Как да бъде постигнато равновесие между всички тях? Спрямо масираността на волеизявления против антидискриминация, съпътствани едновременно с претенции за дисриминация можем да си дадем сметка, че се подчертава един морален дълг повече, отколкото фактически-административните дългове. Морала е една съществена част от междучовешките отношения изобщо която ще се опитаме, да разгледаме обстойно в следващите части на нашето разглеждане на междуетническите отношения.
- изява на личността;
Редактирано от filmfest на 13.01.11 22:06.
|
Стратегии
