В една друга теория за възникването на етноцнетризма се казва, че той „възниква върху реално съществували в историята противоречия, които впоследствие (дори да са преодоляни) се израждат в предразсъдъчни взаимоотношения”. [Тилкиджиев Н., Енциклопедичен речник по социология. С., 1996 – с. 130] Създаването на етническа нетърпимост между отделните общности срива културата на поведение на отделните индивиди. Защото в своя индивидуален свят те може изобщо да не са с такава нагласа. Обаче подчинени на влияния от различни страни те може и лесно да им се подадат, да бъдат манипулирани. Провеждането на Втората световна война е достатъчен пример за мобилизирането на множество хора едни срещу други. Тяхното манипулиране в тази насока за повечето от тях е започнало още от както са били родени. Това положение определено детерминира отношенията между отделни общности. Най-общо такива отношения биват класифицирани като отношения между малцинството и мнозинството. Акцентирайки върху тяхните отношения се изправяме и пред следното становище: „Членовете на дадено малцинство например на социалното си обкръжение през призмата на собствената си етнична култура и ценностна система психичното развитие на автономното чувство за „Ние” върви по линията на противопоставянето на чувството за „Те”. Възникнало веднъж това отношение се възпроизвежда посредством социализацията на новите поколения. Именно за това етноцентристките нагласи така устойчиво присъстват в масовото съзнание и трудно се подават на промяна.” [Тилкиджиев Н., Енциклопедичен речник по социология. С., 1996 – с. 130]

Какво означава обаче промяна на етноцентристките нагласи? Социалния психолог и изследовател С. Москович заключава, че: „да говорим за социална промяна означава да говорим за иновация и за влияние на малцинствата и на индивидите върху мнозинството или върху групата.” [Москович, С. Социална психология т. 1. С., 1998 - с. 87] Насоките за преодоляването на етноцентризма например са едно, а социалната промяна е сякаш повече със стихийно естество и не толкова лесно предвидима. Така проучванията ни по въпроса показаха, че колкото и да са в процес на хаос, отношенията между мнозинството и малцинството всъщност са подчинени на едни или други закономерности.

Всяка общност се ползва със свои норми. Противоречия в отношенията могат да произтекат именно от тях. Защото нормата на мнозинството по същество е доминираща. Номичното малцинство не отрича доминиращата норма на мнозинството. В същото време обаче то възпроизвежда заместваща, защото тя по плътно отговаря на неговите вярвания, нужди или на живата реалност. Някои малцинства вместо да заместват доминиращата норма, те движейки се в нейната посока дори я надхвърлят. С. Москович тях ги охарактеризира като „Ортодоксална пронормативна група”. „Контранормативната група”- върви срещу доминиращата норма и й противопоставя една контранорма, норма на малцинството. Аномични малцинства са тези на които им липсват психологически ресурси и социални средства да приемат нормата на мнозинството.

Мюни и Перес категоризирайки малцинствата спрямо това дали са вътрешна група за мнозинството или външна, те разглеждат и отношенията власт-население-малцинство изобщо като отношения между мнозинство-малцинство. Тези отношения са разгледани предимно в контекста на „влиянието на малцинството като израз на междугрупови състояния на напрежение.” [Габриел, М., Х. Перес, Малцинствата: идентификация и влияние/ Тодорова, Е. /съст./ Идеи в социалната психология. 1990] Анализирани са три вида отношения на господство, антагонизъм и социално влияние. Отношението на господство е между власт и население. То е с идеологическо естество. Отношението на антагонизъм е между власт и малцинство. Защото „малцинството държи в себе си силата, създаваща социалния конфликт, поради факта на своето съществуване”. [Габриел, М., Х. Перес, Малцинствата: идентификация и влияние/ Тодорова, Е. /съст./ Идеи в социалната психология. 1990 –с. 187] Отношението на социално влияние е между население и малцинство. Идеята на Мюни и Перес се съдържа в анализа на социалното влияние, защото чрез него може да се проследят малцинствените иновации. Властта, населението и малцинството са три социални същности. А малцинствените иновации задвижват междугрупови категории и същности. Например една провокация на група от социума е вече достатъчен повод за ново преразглеждане на идентификацията за всяка една от страните. За това Мюни и Перес приемат, че психосоциалната иднетификация е ключът, междинния механизъм чрез който се задвижват междугруповите категории и същности.

В заключение на всички проведени изследвания на тази тема С. Москович казва, че за да имат малцинствата влияние не е задължително, те да разполагат с власт или да са конформистки: „Индивидите и малцинствените подгрупи могат да упражняват влияние върху мнозинството, при условие че разполагат с подходящо алтернативно решение и правят усилия да бъдат забелязани и да получат признание чрез устойчиво поведение. Следователно като представят гледната си точка по решителен начин, уверено и като се ангажират с убеденост. Малцинствата които посрещат смело конфликта с мнозинството или дори го търсят, отправяйки предизвикателство към доминиращото мнение и социалния консенсус могат да накарат мнозинството да промени гледната си точка, за да установи нов консенус”. [Москович, С. Социална психология т. 1. С., 1998 - с. 144]

3. Влияние на стереотипите и предразсъдъците в социалната работа с малцинства.

По какъв начин могат да повлиаят стереотипите и предразсъдъците в социалната работа с малцинства? Възможно ли е социален работник от мнозинството да изпита чувство за вина поради едно или друго предразсъдъчно отношение на обществото към клиента с който той работи? Възможно ли е социален работник да бъде огнетен с негативизъм спрямо някой клиент, само поради това, че е принадлежащ към дадена малцинствена група? Тези отношения освен, че са възможни, но и едва ли биха изненадали някого?

Лоурънс Шулмън в „Изкуството да се помага на индивиди, семейства и групи”, подчертава не без значение едни или други фройдистки правила важащи в отношенията между клиент и социален работник. Едно от тях се концентрира около пораждането на чувство за амбивалентност между терапевта и пациента. Амбивалентност означава нахлуване едновременно на две противоположни чувства. Едното положително, другото отрицателно на пациента спрямо терапевта. Шулман акцентира върху това, че преди установяването на работно отношение между клиента и социалния работник, амбивалентност в чувствата е почти задължително да се прояви. Дори нещо повече, проявата на чувство за амбиваленст у клиента, недоверието и желанието за взаимопомощ с което той се ползва спрямо стоящия пред него социален работник, се счита за успех в комуникацията. Защото това означава, че тя преминава вече в един от задължителните етапи които по-късно именно ще дадат шанс, да се установи работно отношение. Напротив, при липсата на амбивалентни чувства може да се счита, че в комуникацията нещо е пропуснато и трябва да се изясни.

Стереотипите сами по себе си в никакъв случай не разполагат ситуацията по този начин. Те по-скоро предначертават отношенията да бъдат еднополюсни. Т.е. един стереотип може да внушава напълно отрицателна оценка спрямо даден обект или напротив напълно положителна. Защо това е така? Какво е стереотип? Защо съществува така нареченото предразсъдъчно отношение между отделните хора и групи общности? Каква може да бъде връзката на стереотипите и предразсъдъците с амбивалентността на чувствата в работните социални отношения? За отговор на тези въпроси нека първо, да направим опит за разглеждане на понятията по-отблизо.

В статията си “Геноцидът е последен израз на омраза и насилие срещу група хора” Гари Гробман пише, че човек развива стереотип когато е слаб или неразположен за получаване на цялата информация, в която ще се нуждае да извършва безпристрастни оценки за хора или ситуации. От гледна точка на своето възприятие, човек извършва обобщение за всеки случай: „в отсъствието на пълната картина, стереотипите в много случаи позволяват да се запълнят празните й места”. Стереотипа е ”зле определено обобщение за човек или група хора.” [http://www.remember.org/guide/History.root.stereotypes. html- 07. 02. 2008 г.] Така Гари Гробман заключава, че обществото често невинно създава и увекочава стереотипи. А когато те са неблагоприятни могат да причинят несправедлива дискриминация и преследване. Защото:

„1. Стереотипите често са последица от и са причина за предубеждение и фанатизъм.

2. Непроверени предръзсъдъци и фанатизъм допринасят за дискриминация, насилие и в крайни случаи за геноцид.

3. Предразсъдъците могат да се разпростирят в използването на пропаганда предизвикана от демагози.

4. Езикът особено жаргонът, е често използван за да дехуманизира членове на определени групи хора, и тази дехуманизация е предтеча за дискриминация, изолация и насилие.” [http://www.remember.org/guide/History.root.stereotypes. html- 07. 02. 2008 г.]

При проучването на геноцида авторът определя основните етапи, през които преминава формирането на негативни етнически взаимоотношения:

• Първи етап – дискриминация– различно третиране на определени групи хора.

• Втори етап – изолация– физическо разделяне на малцинства например в гета.

• Трети етап – преследване– геноцид на малцинства.

• Четвърти етап – насилие – дехуманизация.

Антагонистичните отношения в научната литература са свързани не с едно или две понятия. Освен стереотипи и дискриминация можем да разгледаме отношенията и в аспект на расизъм, сексизъм, изкупителна жертва, демагогия и пропаганда, и др.

Уолт Липман въвежда в социологията и социалната психология терминът социален стереотип, за обозначавене на предубедени представи, модели за обществото, мнения за етнични, социалнокласови, професионални и други видове групи. [Тилкиджиев Н. Енциклопедичен речник по социология. С., 1996 г.] В по ново време терминът социален стереотип се използва и като синоним на лъжливи, клиширани представи за етнични групи, свързани с расови и национални предразсъдъци.

Според Р. Яновски [Дайнов, Е. Техните Гласове. С., 2002 г.] предубеждението е негативно отношение към цяла една категория хора. Стреотипът според него представлява съмнителни обобщения относно всички членове на дадена група, непризнаващи индивидуалните разлики вътре в групата. Проблема при приемания стереотип казва още Р. Яновски е, че той трудно се преодолява поради съзнанието, което цензурира, отсява всяка постъпваща информация, която несъответства на заварения стереотип.

Снежа Богоева определя стереотипа като „схематизиран, устойчив, емоционално оцветен стандарт на възприемане, представяне, мислене и поведение на личността или на дадена социална общност.” Основава се на личния, груповия и обществения опит, поради което може да бъде в различна степен адекватен на действителността.” [Тилкиджиев Н. Енциклопедичен речник по социология. С., 1996 г. – с. 481] Нещо повече стереотипите дори могат да бъдат елементи на ценностно-нормативната система на обществото.

Според Гари Гробман когато съждението на даден индивид за хора и групи е базирано върху стереотипи и ги третира разграничително е налице дискриминация. Тя може да е израз на скрит или открит натиск, който обезсърчава дискриминирания обект. Анна Видинова определя дискриминацията като „действие което поставя някого в неравноправно отношение спрямо другите; ограничаване на правата; лишаване от определени права на определени категории граждани, въз основа на характеристики като раса, националност, религиозност, пол и социалнокласова принадлежност.” [Тилкиджиев Н. Енциклопедичен речник по социология. С., 1996 г. – с. 102] Терминът се употребява и за да изрази доминиране на дадено мнозинство по отношение на по-слабо малцинство. Анна Видинова също така подчертава, че един от най-разпространените видове дискриминация е расовата дискриминация.

Спрямо Аристотеловия принцип за справедливост, който гласи да третираме еднаквите случаи по един и същ начин и различните по различен начин – расизма е несправедлив – тъй като расата и полът се предопределят биологически и следователно са извън контрола на индивида. [Енциклопедия на политическата мисъл – Блекуел. Справочник С. 1997] За Хердер “същността на един народ се изразява в неговия неизменен дух, усъвършенстван чрез историята” [Енциклопедия на политическата мисъл – Блекуел. Справочник С. 1997 – с. 432], което от своя страна според него обосновава един от акцентите за различие.

В свое изследване Юрий Квака определя расизма като „концепция и възгледи, разглеждащи антропологичните различия между хората като определящ фактор на социално-културните различия между тях, на общественото развитие изобщо.” [Енциклопедия на политическата мисъл – Блекуел. Справочник С. 1997 – с. 379] Гари Гробман също акцентира върху изследвания в анторопологията, където се приема, че човекът може да бъде категоризиран в раси, базирани, във физическо и генетично повторение. За това становището, че едни раси превъзхождат други е в сериозен дефект. Юрий Квака подчертава, че „генетиката и съвременната физическа антропология са установили, че „чисти” раси фактически никога не са съществували, най-малкото поради това, че расовите различия (най-маловажни от физиологична гл. т.) са започнали да се появяват едва след като вече е бил формиран единствения биологичен вид „човек”. [Енциклопедия на политическата мисъл – Блекуел. Справочник С. 1997 – с. 379] Гари Гробман също възразява, че въпреки поразителната точност на факти някои хора подържат, че тяхната собствена раса е по-висша от всички други. Тези хора са известни като расисти. Те заемат позиция на дискриминация, преследване и насилие срещу онези които смятат за членове на подчинена раса.

Наред с всичко това в научната литература се говори и за обратна дискриминация (също известна и като положителна дискриминация). Тя „използва критерии, с цел да се обърне предишния модел на дискриминация. Нейното правилно оправдание е изискване за социална хармония, създаване на равни възможности или компенсация за минали злини.” [Енциклопедия на политическата мисъл – Блекуел. Справочник С. 1997 – с. 432] Във връзка с това Юрий Квака подчертава, че „социалната стратификация на хората според тяхната действителна или мнима расова принадлежност винаги служи на целите на икономическата свъхексплоатация.” [Енциклопедия на политическата мисъл – Блекуел. Справочник С. 1997 – с. 379]

Сексизмът е проява на стереотипно отношение между половете. В България отношенията между половете при различните етнически групи и общности не са едни и същи. За отчитането на разликите най-силен акцент се поставя спрямо ролята на мъжа и жената, разиграващи се в семейството и обществените им изяви.

Преследването и геноцида на малцинствата насочва вниманието ни към малцинствени групи и лишеното от хуманност отношение на останалите към тях. Примери от ежедневието: малцинства към които са отнесени жаргонни имена; малцинствата като тема за подигравки и др. В този аспект не рядко малцинствени институции, като храмове, училища и гробища са цел на вандализма, палежа и оскверняването. Според Гари Гробман унищожението на хора е най-крайната форма на преследването.

Изкупителната жертва е практиката да се обвини индивид или група хора за неуспеха на други. [http://www.remember.org/guide/History.root.stereotypes. html- 09. 02. 2008 г.] Произхода на термина Гари Гробман намира от библейски времена когато се посяга на животно (конкретно коза в библейския летопис) за да се прехвърли греха на общността-жертвоприношение. За това той счита, че да се обвинят други за наши грешки не е нещо необикновенно. Тук обаче по-скоро става въпрос за вменяване на чувство за вина към човек или група хора на които им липсва способност или разположение да се защитят срещу отправянето на едни или други упреци. Гари Гробман подчертава, че малцинствата често се оказват изкупителни жертви. При положение, че са изолирани от социома те се лесна цел на това отношение. Тъй като мнозинството няма директен контакт с него убеждаването, че е носител на едни или други отрицателните характеристики става още по-лесно. Разбира се насилието което може да се извърши спрямо него след това е поради обвинението, че е извършило социална злина: „Безработицата, инфлацията, недостига на храна и престъпленията по улиците са примери за злини в които са обвинени, групи на малцинството”. [http://www.remember.org/guide/History.root.stereotypes. html- 07. 02. 2008 г.]

Снежа Богоева свързва демагогията и пропагандата на стереотипите и предразсъдъците в социалните отношения със следното схващане: „Социалните стереотипи са неотделим компонент на индивидуалното и масово съзнание. Чрез тях се закрепва както положителния, така и отрицателния опит на хората с които се обяснява относителната им едностранчивост и ограниченост, способността им понякога лесно да се превръщат в предразсъдъци. Тези им качества както и фактът, че са свързани с емоционалната страна на възприятията ги правят неотменим елемент на пропаганда.” [Тилкиджиев Н. Енциклопедичен речник по социология. С., 1996 г. – с. 481] В тази връзка Гари Гробман подчертава, че някои предразсъдъци се предават от поколение на поколение и че страстната омраза срещу малцинствата може да бъде продукт и на харизматични водачи, които експолират скрита омраза, за техни собствени политически цели. Такива лидери той нарича „демагози”. Разчитайки на пропаганда след това и върху дезинформираността на населението се оказва най-общо простата техника използвана от тях за постигане на своите цели. Гари Гробман счита, че достта демагози са били успешни не за друго, а защото хората искат да вярват, че има елементарна причина за техните проблеми. Чрез упражняването на пропагандни техники се изгражда убеждение, че за всички проблеми е виновна групата на малцинството. Напротив колкото населението е по-образовано, толкова е по-трудно, да се пропагандира и манипулира. Така е именно в свободното общество, където достъпа на информация не е ограничен.

В заключение едни от пътищата за формиране на базирани етнически стереотипи и предразсъдъци са:”

• отказът на права;

• изолацията;

• преследването;

• дехуманизацията;

• насилието;

• масовата екзекуция”.

[http://www.remember.org/guide/History.root.stereotypes. html- 07. 02. 2008 г.]

В своята работа с малцинства можем да кажем, че най-общо социалния работник ще се изправя именно пред горе-описаните проблеми. Например поради отказ на права, на дадена малцинствена група в обществото, развитието на предразсъдъчни отношения е вече налице. Още повече, когато те са визирани, като вече наложена тенденция, разбира се става въпрос за влиянието което те оказват в социалната работа с малцинства. При това положение социалния работник и неговата работа може ли да останат изолирани от всички влияния за които вече стана въпрос? С какво доверие може да се ползва един социален работник принадлежащ към групата на мнозинството спрямо клиент принадлежащ към дадено малцинство? Като цяло отговора е даден още от самото начало. В голяма степен отношенията между тях може да са предразсъдъчни и белязани от едни или други стереотипи. Как тогава се постига работно отношение между тях? Какви техники трябва да се използват за постигане на чувството за амбивалентност в предхождащата комуникация?

За да отговорим на тези въпроси преди всичко може би трябва да открием психологията която се съдържа в подобни отношения. Както вече видяхме предразсъдъците възникват по силата на глобални и исторически процеси които се извършват в социума. Именно за това, кога и как те възникват едва ли можем да проследим, но можем да отчетем на какво са знак. На какво са знак стереотипите от гледна точка на психологията на отношения в едно общество между отделните групи от които всъщност то е съставено? Например те дават точна информация за степента на интегрираност на дадено малцинство в обществото в което се намират. Ромът сред българите се счита, че е „лентяй” и „необразован”, но също така е наричан и „циганин.” При това положение очевидно е, че от една страна отношението към ромите в България е базирано върху етничните стереотипи. От друга страна обаче за някои от тях можем да кажем, че по-скоро подчертават загрижеността на мнозинството. Едно е ясно и при двете положения в психологически план е налице обидно отношение. Стереотипите могат да засегнат както отделен член на малцинството, така и на мнозинството. Конфликтността на стереотипното определяне се състои в това, че съблюдаваме склонност за размяна на обиди и от двете страни. При един такъв сблъсък на обиди, за налагане на собственото гледище, често може да се стигне и до саморазправа.

За да разберем по-добре всичко това задължително трябва да направим разлика между престъпления и отношения. Престъпленията са постъпки които са наказуеми и се преследват от закона. Отношенията на този етап ги разглеждаме в контекст засягащ честта и достойнството на индивида. Саморазправата граничи с престъпната постъпка, а обидата може да я подтикнат. Социалния работник, представител на мнозинството при всички положения в работата си с малцинства е уязвим, т.е. да се срещне със съответна обида предназначена специално за него.

Считаме за грешно, ако социален работник от самонавиване или инат покаже, че обидите и стереотипите не могат, да го провокират, защото той е над тези неща. По-скоро той трябва открито да очертае противоречивите становища на които им се носи слава. Амбивалентността в чувствата може да настъпи единствено и тогава когато всъщност човек е свободен в избора си сам, да преценява правилността на поведението на другия. В такъв случай отношенията им стават лични и без връзка със социалните стереотипи и обидни схващания. За създаването на такъв род отношения е нужно доверие.

Доверието между двама души възниква тогава, когато човек открие, че може да бъде свободен в избора си сам да преценява кое е редно и кое не. Човек трябва сам да прецени дали стереотипа в конкретен случай е правилен или не. С времето когато той установи, че в контактите си с друг е произтекло само добро, той ще може отново да бъде отворен за следващ такъв. При положение, че стереотипите не са никаква тайна, а са напротив именно носене на обществен имидж, слава и информация за социалния статут на някого би следвало да се направи разлика и между обсъждането на тези послания и тяхното вменяване. Обсъждането е възможно при наличието на доверие.

Когато социален работник от мнозинството се сблъска с представител от малцинствата на първо време той може, да развие чувство за вина, за това че към клиента са отнесени куп стереотипи от мнозинството от което е по потекло. Изграждането на умение за създаване на доверие се получава със снемане на чувството за вина. Както вече казахме в основата на стереотипа се съдържа известна психология. Разкриването на тази психология се извършва с разбирането, че стереотипа е продукт на отговорно отношение. Във всеки стереотип или обида можем да открием признаци на такова отношение. Въпросът е, че тук то е проявено по негативен път и за това не е желателно. Оприличаването на някого, че нещо в него не е коректно стои в основата на всяка обида. Тя всъщност представлява знак от вън, странично гледище отправено към някого, да коригира състоянието в което се намира. Това е вид агресивна намеса, безпардонно нахлуване във вътрешното пространство на разглеждания обект. Подобен намек за корекция не е приятен обаче съществува. Съществуването на стереотипите още повече свидетелства за формирането на подобно отношение в един общ аспект на взаимодействие между хората. За това, за да се изолира отрицателния тон, социалния работник трябва, да съзира във всеки един стереотип онази светлина, която въвежда в проявата на отговорност.

На следващо място може, да предположим, че социалния работник като индивид и член на обществото от което произхожда дълбоко в себе си таи отрицателно мнение за дадена малцинствена група, но не си го признава. Той може да е повлиян от стереотипите за нея и да е с предразсъдъчно отношение към всеки с който се сбълска и я представлява. Отново можем да предположим, че неговото отрицателно схващане е всъщност продукт на отговорното му отношение към обсъжданата етническа група. Той отново трябва да снеме чувството си за вина. В този си аспект тя възниква като вътрешно чувство на индивида, че не е способен нищо да направи освен, да изгражда отрицателни схващания. Колкото повече той успява, да намира аргументи в подкрепа на отрицателните си схващания, толкова повече всъщност засилва чувството си за вина спрямо положението в което се намира обекта на неговите размишления.

Както виждаме при всички положения откритото разискване на стереотипите ще помогне за снемане на чувството за вина. Изясняването на позициите е всъщност проява на положителен нюанс на отговорност и доверие.
Социален работник след като премине супервизия и снеме чувството си за вина вече ще бъде готов, да се доверява на клиент от малцинствата. Остава обаче въпросът, каква техника да се приложи в комуникацията с клиент, с която да се различи довереността от вменяването на вина?

Да приемем, че социален работник се среща с клиент от малцинствата и доверчиво изрича на глас общоизвестните стереотипни схващания за него. Повторното изричане на обидите всъщност няма никакъв смисъл. Нещо повече при това положение може да възникне недоразумение и конфликт. Повторното изричане на стереотипите е равнозначно на тяхното вменяване. Обсъждането на социалното положение обаче може да отвори очите за много неща и на социалния работник за клиента и на клиента за социалния работник.

Под обсъждане на социалното положение имаме в предвид социалния работник, да концентрира въпросите си около семейството на клиента. Например има ли такова или не. Желае ли да създава семейство или не. Да обърне внимание на средствата за препитание. С каква работа би желал клиента му да се занимава. Тези въпроси касят любовта, семейството и способността за собствена издръжка и независимост. Това са въпроси които са неизменни за всяко едно човешко същество, представител на който и да е етнос. При обсъждането на подобни въпроси и като отнесени към представител на една или друга етническа група, социалния работник и клиента могат достта неща, да разберат за формирането на качеството на техния живот. Това е информация която няма от къде да се набави другаде. Тя е вътрешна и касае конкретно живота на индивида с когото се общува. Ако клиента не желае да информира следователно се натъкваме на чистата предубеденост.

В разглеждането на стереотипите видяхме, че изграждането на предразсъдъчно отношение е свързано с редица явления в социума. Едни от най-значимите са свързани с изграждането на отрицателни нагласи за другия. В изграждането на умения за доверяване от своя страна обърнахме полюсите и казахме, че в стереотипите вероятно се съдържа и известен лъч светлина за отговорно отношение на един индивид към житието на друг. Така възниква и въпросът, как е възможно хора или общности, да развиват чувство за вина към други след като нямат директен контакт по-между си? Нещо повече за какво чувство за вина говорим, като всъщност отделните хора или групи в предразсъдъчното си отношение, хвърлят обвинения по-между си в готовност за влизане в конфликт и саморазправа. След като говорим за изкупителна жертва, прехвърляне на обвинения и размяна на обиди, виновността определено играе някаква роля.

Човек когато забележи, че някой друг не е в особено доборо положение инстинктивно започва да мисли за неговото благополучие. За съжаление или не това не е съзнателно. Подобни мисли за да започнат да се управляват от съзнанието трябва да намерят някаква разумна почва на която да се основават. Често можем да се натъкнем на личности които с добро желание, да искат да помогнат на някой изпаднал в беда. Заявяването на подобно желание също все още не означава, че индивида е започнал съзнателно да управлява породената в несъзнаваното му мисъл за благополучието на друг.

За да разберем това положение може би трябва да разгледаме и обратната ситуация. Човек, когато забележи че някой друг е в по-добро положение той инстинктивно започва, да му завижда и да мисли за това как е възможно да пропадне по-долу. Подобна мисъл също не се управлява от съзнанието. Личности които са готови да съсипят имиджа на някой който се радва на слава все още не означава, че те действително са злонамерени към него.

Осъзнаването на собствените мотиви за взаимопомощ или накърняване на достойнството на друг са преди всичко въпроси свързани с чувството за справедливост. При който и да е от двата случая когато на човек действията му са съизмерни на чувството му за справедливост това означава, че е осъзнал т. нар. мисъл изникнала от ситуацията на неговия ближен.

Чистата предубеденост може да бъде снета чрез изграждане на умение за направляване на чувството за справедливост. Какво обаче е това чувство, какво по-точно представлява?

Чувството за справедливост е инидивидуално и едновременно с това е с обективни външни измерения. Счита се, че с колкото по-далновидно съзнание е един човек толкова повече чувството му за справедливост е добре изградено, с добра основа и стабилни критерии отговарящи на общата действителност и реалност. Когато на един човек живота му не се развива според очакванията разбира се, че той може да приеме, че съдбата или хората около него не са се отнесли справедливо спрямо него. Независимо от това винаги трябва да знаем, че не можем да бъдем сигурни за крайния изход на събитията и още повече за техния смисъл. Сигурна позиция за крайния изход на събитията се намира единствено в религията и вярванията. Изобщо не е тайна или лъжа, че социалната работа е свързана със съдби на хора. В този смисъл социалните работници за да оформят в себе си съответно чувство за справедливост трябва да познават добре социалните науки свързани с развитието на индивида и обществото в различните времена и епохи. Да свързват познанията си със случая на който се натъкват. На следващ ред те трябва да умеят да вдъхват аспекта на надеждата в живота на клиента. Как точно се извършва това нещо е въпрос отнесен за друг вид изследване. Като цяло обаче надеждата е единствения свързащ фактор между всички хора, защото бъдещето е за всички. В случай на нейното вдъхване нищо чудно всякакъв вид предубеденост да изчезне с което и да се даде възможност за извършването на реални действия.

4. Стратегии за управление на междуетническите отношения.

Стратегия най-общо означава организиране на действия за бъдещо развитие. В днешни дни твърде популярно е схващането за движението на бизнеса като стратегия. В по-ранен период (останало и до днес), съставянето на планове за притискане на врага при война, пряко се римува с изграждането на военна тактика и стратегия. В двете начинания, бизнес делата и военните действия, стратегическите ходове особено са свързани с преодоляването на конкуренцията, за постигането на развитие. В аспект на стратегиите за управление на междуетническите отношенията, под прилагането на стратегии за развиване на отношения, се опираме на съвсем други принципи.

В политически план дипломатическите ходове са едни от основните механизми за направляване на отношенията между отделни групи хора. Основен белег на дипломацията е хуманността като принцип в отношенията. На първо място това означава елиминиране на агресията водеща до унищожение. На второ място означава създаване на възможност страните в конфликт, да могат свободно да разменят послания. На следващо място може да се прокламира, да се отстояват едни или други права, и т.н.

Дипломацията може да стигне до някъде, до един или друг етап от който започват да се изграждат други видове отношения. Създаването на най-различни организации за защита на малцинствата и техните права са едни от първите белези оказващи за посоката на политическия и социален дух във всяко едно модерно общество.

Икономическите интереси са друг аспект на различни международни и междуетнически отношения. Често можем да заележим, как те са се основали в обезпечаване на материална сигурност. Днес във всеки един регион, където се намират хора във всяка една страна, където се управляват ресурси има едни или други политически и икономически процеси. Те са свързани с дипломатически, търговски, културни и други видове отношения, различни по род си и които могат да съществуват между отделни групи хора. Въз основа на какво обаче възникват междуетническите отношения? Как те са направлявани? Това са въпроси свързани както с историята, така и със съвременността.

В днешно време политико-икономическата конюнктура на населението на една държава в Европа се измерва по следните показатели:

- брой хора/

- население на кв. км./

- дял на градското население/

- средногодишен прираст на населението/

- продължителност на живота/

- работна сила/

- етнически групи.


Измерители на политико-икономическа конюнктура на обществото:

- брой домакинства/

- среден брой на членовете в домакинството/

- домакински разходи/

- туризъм/

- задоволеност с потребителски стоки/

- образование/ здравеопазване.
[Справочник Европа-Политико-икономически, С. 1995 г.]


Както можем да забележим етническите групи спадат като един от измерителите на населението на една държава. Разликата в международните отношения и междуетническите е именно такава, че отношенията между отделните народи е между държави. А отношенията между отделните етноси могат да бъдат визирани както вътре така и извън рамките на една държава.

Общата политика и икономика зависят от групирането на населението в отделни държави. Тази зависимост обаче с това не се изчерпва. Наблюдават се процеси на миграция и на придобиването на права над тях. Проявяват се и процеси на разпределяне и преразпределяне на блага и на тяхното овластяване и т.н. Отделните хора в рамките на едно общество ден след ден се организират, преорганизират, създават съюзи, гилдии и браншове по-между си. Отделните етнически групи започват да играят роля в създаването на всички тях. В един момент определено се натъкваме на изграждането на междуетнически отношения в самото общество.

Как са направлявани междуетническите отношения в дадено общество? По какъв начин едно или друго общество реагира на вътрешните поцеси на взаимодействие между отделните етнически групи? Кои етнически групи от обществото, с какви домакински разходи разполагат, с какво образование се ползват? Това са извеждащи въпроси. Те директно оказват както за състоянието в което се намират, така и за начина по който се вписват отделните етнически групи в съответното общество. Как са приети от него или отхвърлени. Оттам проблемите които възникват и чий са тези проблеми.

На следващо място възниква и въпросът за самите проблеми, тяхното равнище, от какъв порядък са те – социални, дипломатически, политически, икономически? Политико-икономическата конюнктура на дадено общество може да ни даде някаква представа за наличието на едни или други социални проблеми, но с това може ли да се разберат всички противоречия, които върлуват в него?

Понякога социалните проблеми са именно следствие на разиграли се в миналото политико-икономически събития. Това обаче не е единствения мотив за съществуването на противоречия в дадено общество. В този смисъл и поради това намираме за редно да се прави разлика между политически проблем възникнал на междуетническа основа, международен, икономически и социален. Всички тези проблеми могат да витаят в обществото. Не на последно място трябва да споменем, че социалните отношения, както са зависими от политиката и икономиката, така и те са способни да провокират провеждането на едни или други политически ходове. Съобразно това може да възникне и въпросът, каква е точната граница между политическите и социалните проблеми? Отговори може да има най-различни, но онова което ни касае всъщност е точката на взаимодействие. Там където едни или други политически решения могат да спомогнат за решаването на социален проблем е точка на взаимодействие, която за нас като негови изследователи е от съществено значение. Ето за това и тук под стратегия за управление на междуетническите отношения нямаме предвид преодоляване на конкуренцията, както е в бизнеса или военните дела. А точно означава организиране на действия за бъдещо развитие.

Министерството на труда и социалната политика в България поема подобна политическа отговорност за разрешаване на едни или други социални проблеми в обществото. Дирекция „Социална закрила и социална интеграция” и Дирекция „Демографска политика, социални инвестиции и равни възможности” пряко се ангажират с подобен род проблеми:

Дирекция „Социална закрила и социална интеграция”:”

• Разработва държавна политика в областта на социалните помощи, социалните услуги, закрилата на децата и интеграцията на рисковите групи;

• Разработва програмния бюджет на министерството в частта за социално подпомагане, закрилата на децата и интеграцията на рисковите групи;

• Методически ръководи разработването на програмите за социално подпомагане, закрилата на децата и интеграцията на рисковите групи;

• Участва в разработването на стратегии, програми и планове за действие в областта на борбата с бедността и социалната изолация;

• Разработва проекти и изменения на закони и други нормативни актове в областта на борбата с бедността и социалната изолация;

• Участва в разработването и координирането на стратегии, концепции, програми и планове за действие за работа с рискови групи и в разработването, коодинирането и контрола на международни, национални и регионални програми и проекти;

• Подпомага методически дейността по социалните помощи и социалните услуги, закрилата на децата и рисковите групи на Агенцията за социално подпомагане, Агенцията за хората с увреждания и фонд „Социално подпомагане”;

• Разработва стратегии за сътрудничество между държавните институции и юридическите лица с нестопанска цел за социална интеграциа на рисковите групи.”

Дирекция „Демографска политика, социални инвестиции и равни възможности”:

• Изледва, анализира и оценява рисковете от живота в бедност и бедността от различни етнически и социални групи от населението;

• Подържа връзки с другите държавни органи, с Комисията за защита от дискриминация, Националния статистически институт, Българската академия на науките, както и други изследователски институции и организации, работещи по проблемите на демографското развитие, социалните инвестиции и равното третиране”.

Подобни текстове оказват за намерението на министерството, да спомага интеграцията на рисковите групи в обществото, легализация на действия устремени в тази насока и естествено тяхната политическа подкрепа.

А какви са най-общо начините за направляването на едни или други програми и инициативи? Един от всички възможни отговори е чрез стратегия.

Изследователите на междуетническите отношения очертават следните няколко стратегии за управление на междуетническите отношения:

1. Превенция

2. Социална интеграция

3. Корекция – клиничен аспект.

В основата на всяка от стратегиите стоят следните основни принципи:

• Принцип на толерантността и зачитане на хората с различна културна принадлежност.

• Принцип на овластяването – създаване на условия самата социална група, да осъзнае необходимостта от действия за преодоляване на етнически базирани стереотипни отношения, да предприеме такива действия и да предприеме отговорност за тях.

• Принцип на ненамесата – създаване на условия за независимо планиране, изпълнение и оценка на дейности, които са насочени към преодоляване на стереотипи и предразсъдъци без да се накърнява културната идентичност на останалите групи.

• Принцип на мултикултуризма – създаване на условия за пълноценно взаимодействие между представителите на различни групи.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите