"Всеки си има свой път на еволюция, и той е продиктуван от нашата
енергоинформационна същност. Но в човешкото общество много често се извършва подмяна и човек започва да се стреми към чужди за него ценности, натрапени му от социума.
Ако вие вече сте осъзнали, че постоянно ви се налага да извършвате
постъпки, които водят единствено до саморазрушение, ако сте разбрали, колко силно ви въздейства чуждата енергетика – енергетиката на човешкото съобщество, на физическия свят, заинтересован
единствено да преследва материални блага, да възпроизвежда
нова и нова материя, значи със сигурност ще ви стигнат силите, за да се освободите от енергийните връзки с обществото и да получите свои собствени цели, свой собствен път на еволюция и свой смисъл на живота.
ОСВОБОЖДЕНИЕ
Една от нашите известни художнички, чиито работи се ценят
много зад граница, като младо момиче искала страстно да стане актриса. Очевидно, тази професия я е привличала, и не защото
не е можела да живее без сцената. Както се случва често в юношеството, нея я привличало друго – външният блясък, възможността
да бъде пред очите на всички, известността, мечтата
за висшето общество, бохемския живот... В преследване на тази „приказна мечта“ тя четири години поред кандидатствала
в театралния институт. Енергийното въздействие на социума, който натрапва на човека лъжливи ценности, донася
само изопачена информация, и въздейства особено силно върху младите, още неукрепнали същества.
Вместо нашата героиня в института все приемали някое друго момиче, което, както Ӝ се струвало, било много по-малко талантливо от нея. Тя се обиждала от явната несправедливост и продължавала усърдно да се блъска в затворените врати. А то съвсем не било несправедливост. Просто тя, завладяна от внушенията на патологичните енергийни връзки в обществото, не е притежавала необходимите способности за да я приемат в института.
Девойката безусловно била надарен човек, при това всестранно
надарен. В частност тя се занимавала доста успешно с живопис. Но на този свой талант тя не обръщала никакво внимание
– това й се удавало с лекота, и тя го правела предимно за удоволствие и почивка, като не й идвало на ум да свърже това увлечение с професията. Междувременно все я канели на работа,
заради нейните художествени способности: ту да рисува афиши, ту да изписва чаши или матрьошки. Но тя отказвала тези предложения и работела като пазач, за да може да посвещава
цялото си свободно време на занятия по сценично изкуство
и вокал. Девойката била упорита. Тя не искала да слуша себе си, истинската. Държала се като зомби, защото разумът Ӝ бил завладян от енергетиката на обществото. Тя слушала единствено разума си и решила да постигне своето, каквото и да става. И ето че на четвъртия опит постъпила в института. Ако тогава е можела да разбира себе си, своето съзнание, тя би отхвърлила външните влияния и би чула примерно следното:
„Толкова ли много искаш да постигнеш целта си, макар че си предупреждавана
многократно, че това не е за теб? Ами щом искаш – получаваш го. Само че имай предвид: сама ще си плащаш и ще носиш отговорност за избора си.“
Тя завършила института и отишла да работи в театъра. Но какво станало – къде са успехът, цветята, поклонниците, кинофестивалите? Давали Ӝ само епизодични роли, цели месеци прекарвала без работа. В киното не я канели. Животът Ӝ явно не вървял. Когато младата актриса вече била не толкова млада, станало ясно, че шансове за успешна театрална и кинокариера
няма. Вместо блясък и бохемски живот получила полумизерно съществуване, никой не я искал и нямала никакви перспективи. Угаснал блясъкът в очите Ӝ, завладяла я депресия, от която тя се опитвала да се отърве с алкохол. Това продължило дълго. Тя все повече вървяла към алкохолизъм и болнично легло в психиатрията.
И тогава, за щастие, си спомнила забравеното си увлечение
по живописта. Отначало платното и боите Ӝ помогнали да се справи с депресията. После се оказало, че това Ӝ носи и пари: намерили се познати, които започнали успешно да продават
нейните творби. Сега тя е повече от преуспяващ художник. Оказало се, че именно този път – пътят на художника е най-благоприятен
за нейната самореализация, еволюция, развитие на най-добрите душевни качества, за да бъде съдбата й благополучна.
Но нали към този път животът я насочвал още от самото начало! Ако беше послушала своя „вътрешен глас“ съдбата Ӝ не би била толкова тежка, а в душата Ӝ не биха се натрупали толкова
болка и горест.
Натрапените отвън, несъответстващи на нашата истинска същност лъжливи цели и желания не водят наникъде – единствено
към болести и смърт.
Ето още един много типичен случай, от семейството на мой познат:
неженен мъж имал романс с омъжена жена. Това била наистина
любов, истинска и взаимна, но тя не можела да напусне семейството
си, защото имала деца, на които им трябвал баща. А тези „незаконни“
отношения са по своему прекрасни – в тях има и сърдечна близост, и душевно родство, и взаимно разбиране, и празничност, която често изчезва в брака. Въпреки това мъжът решил, че трябва
ОСВОБОЖДЕНИЕ
да живее като всички, т.е. да се ожени и да има деца. Той оставил своята любима, запознал се с млада, красива девойка, оженили се, родило им се дете. Семейството трябвало да се издържа, жената искала пари, и младежът се хвърлил в бизнес, от който не разбирал нищо. С жена си не успял да постигне душевна близост, от нея той получавал само упреци и натяквания, в нелюбимата работа също търпял само неуспехи. От живота си отишла радостта, отишъл си празникът – отишъл си смисълът.
От гледна точка на всички познати и роднини всичко при него е било „нормално“: най-после се „вразумил“, създал семейство. Обществото
се радвало: успяло да хване още един човек в своите енергийни мрежи и да го подчини на себе си. Но след известно
време у нашия герой открили рак на стомаха, започнали и разсейки. Той починал млад, на 35 години. Медиците ще кажат: „постоянният стрес е довел болестта“. Но може да се обясни и по друг начин: той е предал себе си, своята душа, като я е заменил с приетите в обществото стереотипи. Той се е отрекъл от своята душа, от своята енергоинформационна същност, която е носител на душата и съзнанието. А без нея тялото не може да живее. Цялата му енергия е отишла в борба за лъжливи цели.
Още един пример: възрастна жена си поставила за цел на всяка цена да натрупа десет милиона рубли. Тя се лишавала от всичко, почти гладувала, не си позволявала да си купи дори най-необходимото,
живеела без хладилник и телевизор, седяла на тъмно, икономисвайки
електричество. Когато в спестовната Ӝ книжка се събрали точно десет милиона рубли, жената се разболяла и умряла.
Целта, която сама си поставила, се оказала постигната. Като че нямало повече за какво да живее. Пак лъжливата цел, натрапена от обществото, че големите пари носят на човека щастие – е довела до задънена улица. А същият този енергиен потенциал, насочен към самия себе си, би дал на тази жена възможност
да живее много по-дълго.
Всички ние виждаме на улицата и в транспорта множество болни
и немощни старци. И много по-рядко срещаме хора на такава възраст, но бодри, с блясък в очите, и още активни в професионалния
си живот. В какво се състои разликата между тях? В това, че
първите са си казали: „Аз съм болен, аз съм нещастен, ето докъде ме докараха перестройката, демократите, реформата, правителството“.
Т. е. те са се подчинили на енергетиката на социума, напълно са подчинили себе си, своята енергоинформационна същност на законите на материалната среда.
Само се замислете – законите на обществото, външните програми,
те са приели като закони на своето съзнание, на своята душа, на своята висша енергоинформационна същност. А тази същност има съвсем други закони, които нямат нищо общо със законите на обществото и въобще с материалния свят. Като караме душата си и съзнанието си да живеят по законите на социума, ние вкарваме нашата
енергоинформационна същност в клетка, в затвора на материалния
свят. Нашето ефирно тяло, енергийните структури на съзнанието отслабват, когато човек е напълно потънал в соцуима. На неговата същност не Ӝ достига енергия – обществото изсмуква всичко. Такива хора наистина започват да боледуват, топят се пред очите ни, бързо умират. А другите хора – техни връстници – не са пожелали да зависят
от политиците, от правителството, дори от възрастта. Те са си казали: „Аз съм силен, аз съм млад, няма старост, възрастта няма значение, главното е младата душа! Аз обичам да живея и ще живея дълго и щастливо“. По такъв начин, те са отключили своята енергия от социума, освободили са от неговите закони своето съзнание, своята енергоинформационна същност, своята душа. Душата, освободена от законите на социума е осигурила телесното им здраве.
Следователно, ако искате да излезете от житейските задънени
улици, трябва да живеете по законите на енергоинформационната
същност, а не по законите на грубата материя. А за това трябва да се научите да управлявате тази енергия, да я изключвате от материалния свят и да я включвате към енергоинформационния свят."

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите