Уцели ме точно в най-болното място! Постоянно изпитвам страх, че ще бъда изоставена, че съм просто резерва, разнообразие в свободното му време. Много мъчително е да задържам всички чувства, които напират в мен. Да имам да дам толкова много обич и нежност, но той да няма нужда от тях, защото получава порция любов и другаде. За чувствата си към нея и изобщо за отношенията им не казва почти нищо и това също ме измъчва. Не знам какво място заемам в неговия живот и в неговото сърце, а той за мен е всичко. Дори никога не ми е казвал директно какво изпитва към мен....
Когато прочетх твоята история се почуствах много зле, защото видях нещата през твоя "поглед". Не бих искала друг да страда заради мен, макар да имам основание да мисля, че тя (приятелката му) не изпитва толкова силни чувства, колкото ти. Ако й отнема това, което й принадлежи, то след време то ще бъде отнето и на мен.
Сигурно ти звучи странно, че аз ти го казвам, но мисля, че имаш всички шансове да си го върнеш обратно, дори само заради миналото ви. Най-малкото той е много привързан към теб и съм сигурна, че ако го напуснеш завинаги той няма да го понесе (макар че още не го знае).
НЕ СЕ ПРЕДАВАЙ! БОРИ СЕ!
Желая ти успех!!!
|