Миличка, не мисля че става въпрос за един и същи човек, но като чета написаното по темата, все-повече се отчайвам, че в същност не са единични случаи това и че явно с козирог оправия няма. Ако беше ти от другата страна, мисля че си ми симпатична и щяхме да си поговорим и да го натиснем от двете страни този дечко и ще не ще да застане на твърда позиция и да не измъчва нито себе си нито хората около него. Ама не би. Като не знам нищо за неизвестната не знам нито да я съдя ли нито да и помогна ли, така че за момонта гледам за себе си да намеря някакво разрешение на нещата. Аз имам сили да поема всичко в своите ръце, мога да вложа доста енергия и може и да успея, ама стои принципният въпрос - заслужава ли си? След като един мъж държи всички козове в ръцете си и само от неговото решение зависи какво ще става и в такъв решителен момонт предпочита да не прави нищо, то тогава какъв би бил живота ти с него след една временна победа? Аз вярвам в любовта като мотивация човек да постига и невъзможното, а не като оправдание за несигурността вътре в него. Аз не искам да го накарам насила да бъде с мен (мога, ама се губи тръпката и не това е което ценя).
Аз дори не съм убедена, доколкото го познавам, че другата е наясно с нещата и знае дори за мен. Ако не е намерил сили да й каже за моето съществуване и за реалното състояние на нещата, то горкичката сигурно се измъчва от терзания защо той е толкова странен в своето държание от време на време. Но за момента тя е пълна мистерия за мен и гледам да не мисля за отношенията него-нея, защото почти не ме касаят. За мен е достатъчно, че съм му дала ясно да разбере какви са ми чувствата към него и очаквам поне веднъж в живота си да вземе решение и да го защити, дори и да е негативно за мен. Та той дори не е оползотворил цялата година, в която ме е нямало за да развива новата връзка, защото през април си бях в България и бяхме заедно, а дори и непосредствено преди завръщането ми в края на септември подпитваше за моето мнение какво ще става с нас като се върна (т.е. поне според моеуто тълкуване на нещата все още е мислил, че нещата може да ес спасят).
Винаги съм знаела че животът му е работа, и даже го приемам до известна степен, но не приемам да играя втора цигулка само защото той няма сили да рискува да направи това, което би било нормално ако все още ме обича, така както твърди самия той.
За мен вече е късно, защото ако той не вземе решение сега, мен това ме обижда достатъчно за да не искам за в бъдеще да бъда с него. Колкото до теб, ако връзката ти е от една година, мисля че все още можеш да събереш сили да го чакаш и да се бориш - аз все пак го правих цели 8 години, а това че до никаде не стигнах може да се дължи на мои грешки а може и просто да си е съдба, никой не би могъл да знае.
Все пак ако решиш да му дадеш шанс ти желая успех и ти стискам палци!!!!