Разбирам, че още се търсите и че ти още поемаш инициативата да говориш с него за вас! Ако си убедена, че вече няма на къде и за да не си паднеш сама в очите, както споменаваш и ти, по-добре опитай да го оставиш и на мира. Това може да го провокира, само че ако не се забави много и ти все още не си истинала към него.
А пък за ситуациата ви-аз никога не бих могла да остана приятел с този човек или поне така си мисля. Поне не бих се срещала с него,освен ако не се наложи. Нещо не ми се връзва-да сме приятели, за да може поне в началото да споделя с мен щастието си, за сметка на моето нещастие. Не съм чак такъв мазохист. Възхищавам ти се за това. Но ти все пак не си се предала. Казвала ли си му, че си разочарована от него?