"Ми след като свободен електрон не може да погълне фотон, как при Комптъновия ефект част от енергията на фотона се превръща във вътрешна енергия на електрона? "
Тук просто имаме проблем с класификацията. От една страна. еластичното взаимодействие изисква сумата от кинетичните енергии на удрящите се топчета да се запазва и след удара. Тоест кинетичната енергия да се разпределя само в кинетична. От друга страна обаче, фотонът е топче чиято енергия не може да се представи като кинетична - кинетичната енергия е функция на скоростта по определение, а фотонът не си мени скоростта. Именно тази разлика пречи да се постави ясна граница между еластичен и нееластичен удар - пълната енергия и при двата се запазва и след удара. Затова за класифициране трябва да погледнем допълнително поведение на частиците. И аз бях написал, че махалото на Нютон, което е добър модел за еластично взаимодействие, не описва добре отскачането на фотона от електрона като поведение. В случая електронът си променя само кинетичната енергия, не вътрешната - за него и няма такова понятие. Тъй като фотонът не може да му наречем енергията кинетична, то по-близо е до ума да я наречем вътрешна, и след удара да се променя тя. По тази причина можем да наречем процесът нееластичен.
НО, ако забележиш от всичките тези приказки, названието е вторично, оценка на процес който може еднозначно да се опише количествено и който описва коректно ефектът на Комптън.
При класическото нееластично взаимодействие началната сума на кинетичните енергии на двата блъскащи се обекта в резултат на удара не се запазва. След удара се запазва сума от кинетичните енергии на резултата (по-малка) и допълнителна енергия, наречена вътрешна. Каква и е точно природата не е от значение - дали топлинна, дали деформационна. В нашият случай обаче класификацията има проблем.
Per warez ad scientiam
|