Латани, това изказване, че В. Вълов бил лош археолог е изцяло безпочвено и въобще тези приказки не са хубави, особено за покойник, дал много на българската археология. Няма да задълбавам по темата, само ще отбележа, че следващия му обект е не по-малко важен - крепостта Баба Вида.
Конкретно по нашата дискусия. Мисля, че задълбахме доста, така че ще е добре да организираме обсъждането по отделни части: 1. Датировка на гроба като структура съобразно частите на църквата и манастира; 2. Особености на самия гроб с артефактите в него, 3. Скелета на погребания, като след като изясним тези моменти, да потърсим тогава отговор на въпроса кой може да е погребания.
1. Датиране на гроба. Вече май станах банален, но отново повтарям - хлътването на настилката над гроба е безспорен факт, както и връзката му със слягането на гроба. Това, което пише Инкова за слягането между 2 - 3 стълб първо е малко странно - все пак тя не е специалист по археология, а обяснява на проучавателя ситуациятана обекта му. И нищо чудно, че греши - на това място новите проучвания откриха гробове - номера 77, 80, 81, които са частично застъпени от стилоабтите и на двете (по-ранна и по-късна) галерии (вж. Тотев в Археология, 2001, 1-2). Ще бъде добре да обърнеш внимание и на снимката в основната публикация на В. Вълов, където слягането на тухлената настилка личи ясно, като дълбочината му достига 0,30 - 0,50 м. Всъщност, не мо е известно професионален археолог да открича връзката между гроб 39 и слягането, като за такъв специалист един такъв факт не може да бъде отминат без внимание. А според общаъа схема на строителните етапи на църквата, тази настилка (и галерия), са предшествани от по-ранна, а тя от своя страна от портик пред северния вход на църквата. Колкото до датиращите материали - също новите разкопки на църквата (вече с повече от десетгодишно продължение) показахам че на това място през българското средновековие живот се появява в началото на XIII в. -знаем го, зашото керамиката от този век се различава ясно от предходния. И тъй ясно е, че в периода 1200-1207 г. не могат по никакъв начин да се сместят толкова поправки и перустройства, след които, в продължение на повече от четири века (до превръщането и в джамия), църквата да не бъде преустройвана. Наистина, предложенаат от последния екип хронологизация може да бъде доуточнявана, но ясно е, че последнаат галерия следва да се датира далече след 1200 г., според тях към средата и втората половина на следващото столетие.
2. Артефактите от гроба. За пръстена - В. Вълов с основание отбелязва, че големината в случая няма значение и привежда пример с пръстен на сръбския крал Стефан Радослав. тежащ всичко 26 грама, който пък може да бъде сравнен с нашия Витомиров пръстен, тежащ 35 грама. Още повече, че в известната си книга за гробовете на българските владетели (макар и популярна, анализът на проблема там е много добър) Д. Овчаров посочва, че пръстенът не кой знае какво идава пример с известието, как папата изпратил голям пръстен на патриарха с пет топаза, а на браничевския епископ със смарагд, в сравнение със които Калояновия пръстен като изработка си е направо мизерен. А пък 20-30 грама злато в повече или по-малко не е кой знае какво в сравнение с доходите на висшето болярство тогава - това са няколко перпери. За оформянето на гроба - обикновен ковчег (от бук?!), безданни за украси, докато в църквата в близост има мраморни гробници. Тук не трябва да забравяем, че цар Калоян всъщност е ктитор на църквата - и какво, после са го заровили като куче във от нея на две на три? За облеклото - добре е да четем по-внимателно публикациите, особенно така важна, като тази на проф. Инкова, а там срещаме наблюдението, че и вгроб 51 е била открита шапка от червена коприна с диадема от позлатено сребро, и то по масивна от Калояновата (стр. 33). За съжаление този гроб не е бил изследван таак, както 39, но причината за това е много проста - там не е бил открит масивен пръстен с познато име. И по-добре, защото тогава щяхме да имаме още един цар погребан до църквата, само че в южната галерия. А за червените дрехи самата Инкова, а и Д. Овчаров споменават, че през периода такива са били носени и от останалата аристокрация - нещо, което личи ясно от стенописите. За ботушите бих цитирал отново специалиста - "небяха успешни опитите за екстракция и определяне на естеството на използваното за оцветяване багрило,което би дало фактически данни за нейния цвят" (на кожата). Бисерната украсасъщо не е показателна за царско облекло - такава са носили и деспота, севастократора и великия доместик (официално, а неофициално кой знае още кой).
3. За скелета. Инкова пише, че изследването започнало след като погребението било разчистено, а нивото на запазенаат пръст под нивото на костите - така, предположението на проф Йорданов си остава предположение и нищо повече. За осоляването - не трябва да забравяме, че в човешкото тяло има няколко стотин грама сол, които при гниенето на трупа се отлагат и по артефактите в гроба. За мухите - Инкова отбелязва още два случая с останки от насекоми, развивали се обаче по-кратко - може би трябва да предположим, че починалите са умрели на по-малко разстояние от Търново и затова са стояли на открито не 6-12 дни, а 2-4. Отговорът, както вече споменах е много по-прост - телатане са били носени никъде, а просто се е изчаквало събирането на хората, имали връзки с покойника приживе - не само роднини, но и хора с които е имал "бизнес" или политически отношения (за уреждане на делата на мъртвия и завещанието му) - така че естествено е при по-богатия Калоян да идват хора от по-далечни места. Възрастта на погребания - според проф. Йорданов тя е по-скоро 40 (изглежда, че той я смъква надолу малко по-късно на 35). Ако това е Калоян (царят), той е бил роден 1167-1172 г. и през 1185-86 г е бил 13-18 годишен, поради което името му е било умалявано на Йоаница и не е взел пряко участие в тогаваните събития. Но в такъв случай, при завръщането си от заложничеството си през 1190 г. е трябвало да бъде на 18-23 г., т.е. вече е трябвло да започне да взема активно участие в управление. Хубаво, но изворите не дават такава информация, а Хониат споменава, че Петър го взел при себе си "за помошник" - каква може да бъде причината за това, освен, че Калоян е бил все още твърде млад, за да управлява самостоятелно някоя област - т.е. той е роден изглежда след 1172 г. и така веднага излизаме от хронологичните рамки на гроб 39. За месеца на погребване (не по-късно от края на септември) - знаем, че обсадата на Солун през 1207 г. е следствие на гибелта на Бонифаций Монфера в южното подножие на Родопите на 4 септември. Всеки сам може да си направи сметката възможно ли е за осатващите дни до края на месеца новината да достигне до Калоян, да се съберат войски, които да се придвиждат до Солун, да го обкръжат и подготвят щтурма му, а след това дни наред умрелия цар да бъде носен до Търново и всичко това за 26 дни?