1. За специалистите - самият откривател В. Вълов счита категорично, че гробът е много по-късен от 1207 г. и затова, тъй като не иска да спекулира с тема за всевдопатриотични цели,е отстранен от обекта и Търново въобще. Настоящият прочуващ екип, който имам удоволствието да познавам също категорично сочи, че гробът е от XIV в. Доказателство затова е не само хлътването на настилката (всъщност откъде знаеш, че под споменатото от теб хлътване няма гроб?), но и стратиграфията на гробовете в некропола, който според сегашните проучватели възниква към средата на XIII в.
2. За облеклото и пръстена -за големината му вече коментирах, а износването му се обяснява с високата чистота на самородното злато, а не толкова от чак толкова голяма употреба. Освен това един цар или въобще толкова влиятелен човек би следвало да има собствена канцелария, а не да подпечатва сам послания по цял ден. За облеклото - първо цветът на ботушите не е запазен, а за дрехите една немалка частот цитираното от тебе са предположения и хипотетични възстановки на костюма, но все пак, дори и да ги приемем, такива дрехи са носили не само царете, но и деспотите и севастократорите (даже като оцветяване и покриване на главата - вж. Г. Атанасов - Инсигниите на българските владетели ... 1993). Според последния погребания е възможно да е бил именно такъв, което разширява кръгът за търсене, нали. Самото име Калоян, според османски документи от XV е било най-разпространеното име в Търново, така че няма нищо чудно един от най-богатите хора в града век преди това, да се е казвал така.
3. За времето на погребване - не виждам нищо ненормално за погребението на един виден болярин и дори севастократор да идва хора от други големи градове - цитираните десет дни означават да кажем два дена за пристигане на известието до тях, 5-6 дена за самото пътуване (150-200 км за тогавашните темпове - евентуално от Преслав-Шумен, Дръстър и Видин), и след това ден-два за самите служби и церемонии около самия покойник, което спокойно може да обясни евентуалните следи от балсамация, които въобще не са толкова сигурни, а в случая са съзнателно търсени (търсени ли са при други погребани, едва ли).
И накрая - няма нищо чудно един български богат и властен човек, живял по времето да кажем на цар Иван Александър да е останал без следа в историята. Всъщност, какво щяхме да знаем за севастократор Калоян, ако Боянската църква не беше запазена - нищо. А за деспот Константин, зета на Иван Александър, ако не беше оцеляло евангелието на този цар също нищо. Зашо трябва да стесняваме сами историята си, като си мислим, че познаваме всички в нея? Но все пак, ако поискаме да пофантазираме, можем да си направим няколко работни хипотези в две направления:
1. Приемаме, че дрехите на погребания са владетелски - цар или например севастократор, живял през XIV в. (хайде да вярваме на археолозите-проучватели на некропола и гроба - тогавашния и сегашните). И тъй като едва ли можем да намерим цар на име Иван (Калоян) от този период, то тогава остава възможността да става дума за неизвестен велик болярин от този век - деспот, севастократор, член на управляващата династия, който (ако си развинтим фантазията), заради някакви свои осъзнати приживе грехове е поискал като наказание да бъде погребан извън църквата-мавлолей на Асеневци, под подана една от галериите, за да бъде тъпкан от преминаващите (в такъв случай остава неясно защо е бил облечен толкова богато).
2. Допускаме, че един богат болярин е можел да носи толкова разкошни дрехи с червен цвят (царският, пурпурен цвят е по-скоро виелетов, но такива дрежи са носили и други висши сановници вж. миниатюрата във Венецианския кодекс на Василий Българоубиец) и толкова скъп пръстен (извинявай, но това с отрязването на пръсти и глави е малко несериозно).. В такъв случай имаме идеален кандидат, кастрофилаксаКалоян от Несебър (1366 г.). Съвпаадта както времето, името, богатството (от сметководната книга на Амедей Савойски знаем, че той е търгувал със зърнени храни и е платил голяма контрибуция на завоевателя). След завладяването на града от Византия той е трябвало разбира се да се върне в България, като едва ли се е настанил в по-беден град от Несебър, а такъв в пределите на България от този период е бил само Търново. Освен това знаем, че погребания е починал сравнително млад, като и тук нещатасъвпадат - просто този Калоян е починал скоро след 1367 г. Ето - ако поискаме някакъв отговор - можем винаги да го получим в жеалната от нас посока, но защо е нужно това - не е ли по-добре да рзширяваме кръгът от въпроси и дискусии, отколкото да замазваме проблемите с тенденциозни тези.